Мутротека

10-ина босове са начело на иманярската мафия

2010-01-07T14:30:00.000-08:00

Всичко за най големият бизнес на мафиотите

Между 10 и 15 души контролират трафика на антики от България към Западна Европа.Това са хората на върха на иманярската мафия. Конкуренцията сред трафикантите е сериозна, защото печалбите от старинните монети и статуетки се равняват на тези от дрогата. По неофициални данни на прокуратурата годишните приходи за босовете от най-масовите антики се равняват на 30 милиона лева.Разследващи очакват през март да има раздвижване на пазара с исторически ценности, тъй като със затоплянето на времето иманярите започват да работят активно. Дилърите на антики на ниско и средно ниво си правят срещи, на които обменят информация и договарят сделки.Сбирките се правят във Велико Търново, Шумен, Стара Загора, Монтана. На определеното място всеки дилър носи стоката си.“Това е един вид нелегален пазар, но по сергиите няма ценни предмети. Там дилърите си правят уговорките, на тези срещи се възлага поръчката, като по-късно на друго място се прави плащането и предаването на стоката”, обясни специалист в борбата с трафика на културни ценности.Едно от местата за сбирки е столът на Великотърновския университет. Всяка първа събота от месеца иманяри си уреждат срещи в стола на студентите.“В университета ходят и дилъри на по-високо ниво, когато искат да проверят какво се предлага и да си поддържат контактите. Все пак трябва да се познават, за да знаят кой с какво разполага. Повечето от тях разпъват маси, на които излагат старинни пистолети и саби. По едно време дори слагаха табелки, че стоката не се продава – един вид само за показване”, казва разследващ.Анализите на експертите сочат, че в иманярската мафия има три нива. На най-ниското са копачите. Те си ходят спокойно на работа, както всеки български гражданин. Дилърите изкупуват стоката, а босовете разработват каналите и изнасят антиките в чужбина, където цената им на търг скача стократно.В момента има ударни групи с металотърсачи, които само чакат поръчка. Цели села в Сливенския Балкан се издържат от този бизнес. Иманярите са снабдени с най-добрата техника. Уредите им засичат малка монета на разстояние от 30 до 60 сантиметра. Съвременните машини могат да разпознаят метала, от който е изработен предметът, и по-този начин иманярите се ориентират дали си струва да се копае.Има случаи, в които дилърите на средно ниво купуват техника, дават я на работниците и те започват да обръщат земята. Плаща се или твърда надница, или процент от намереното.“Всички по веригата са образовани. Вече и копачите започнаха да четат повече. Интернет също им помага да се ориентират за цените и самите работници си определят по-високо възнаграждение, като дилърите не могат да купуват за жълти стотинки, както беше в миналото”, обясняват специалистите. След края на копането започва отсяване. Хубавите експонати отиват в ръцете на нашите т.нар. “колекционери” или се предлагат по аукциони в Европа.Местата, където копането не е спирало дори и през зимата, са Видинският регион, плевенското село Геген, както и около древния град Нове до Свищов. В последно време иманярите пробиват и в югоизточния регион край Хасково.Причината за това е, че местността дълги години е била военна зона и достъпът е бил ограничен.Ценностите от тези места се изнасят през граница от шофьори на тирове. Те познават много добре митничарите и знаят в коя смяна да минат. Водачите получават малко кашонче, което прибират в кабината при личния си багаж. Не знаят какво има в него, но са предупредени, че не карат наркотици или нещо опасно, за което може да лежат с години. Плаща им се по 600 евро на предадена пратка, твърдят запознати. Дори и да бъдат заловени, до организатора на канала не се стига, защото преди него има 3-ма-4-ма посредници, а шофьорът знае, че трябва да мълчи.Част от босовете на иманярската мафия са избрали да ръководят бизнеса си от чужбина. Небезизвестният Митко Бузата отговаря за канал към Австрия. Според полицейските анализи той се занимава с антични предмети още от 80-те години. Друг трафикант от Хасково с име на птичка притежава магазин за антични предмети в Мюнхен. Търговията зад океана се държи от семейство от Пазарджик. В САЩ от години продава антики и братът на бивш прокурор. Според запознати в последно време бизнесът му е замрял и мъжът e затънал в дългове.Двама от сериозните играчи в търговията с антики живеят в Монтана и Видин. Единият от тях няма нито един работен ден за последните 10 години, а живее в палат за стотици хиляди. Доста често той се е изплъзвал от закона с помощта на експерти, които изкарват заловените предмети фалшиви. Така човекът се разминава с актове за 50 лева за това, че негови мулета прекарва статуетка, струваща поне 5000 лева.Полицейските данни показват, че приходите от антики най-често се инвестират в строителство. Част от трафикантите вече притежават хотели по родното Черноморие.

Митьо Очите контролирал дори бизнеса с антики в бургаския регион

2010-01-07T14:24:00.001-08:00

Според криминалисти от Бургас мутри на Димитър Желязков и до днес събират рекет от иманярите, които търсят антични съкровища в Несебър и Слънчев бряг. Морските курорти са златна мина за иманярската мафия. От години водолази организират частни експедиции в търсене на потънали кораби и съкровища. Процъфтяват и нелегални разкопки в Стария Несебър.
Само преди дни шефът на бургаската полиция Васил Едрев се похвали, че е предал на Археологическия музей безценно съкровище, част от древна гробница. Златните накити били открити от бизнесмен, който строял хотел в новата част на Несебър. Предприемачът обаче скрил съкровището и не информирал никого за находката от страх да не бъде рекетиран от Митьо Очите.
“Димитър Желязков не е колекционер, но без негово знание иманярите не могат да работят. Всичко, което се открие, отива при хората на Митьо Очите, те продават античните предмети на богати български колекционери. Много от иманярите плащат такса на наркогрупировката, за да търсят необезпокоявани гробници и потънали кораби в морето”, признават ченгета от Бургас. Преди четири години иманяр открил уникално тракийско съкровище и надгробни плочи. Мутрите на Митьо Очите обаче конфискували стоката и обезщетили иманяра със смешните 500 лева. След това продали антиките за 40 000 евро.
“Хората на Митьо Очите контролират дори уличните търговци, които държат сергии в Стария Несебър и нелегално продават антични монети и всякакви артефакти от древността на чужденци.

Миналото лято таксата, която всеки собственик на подобна сергия плащаше, бе 3000 лева”, твърдят ченгетата. Те обаче не можели да предприемат нищо, тъй като никой не смеел да се оплаче от терора, който Димитър Желязков им оказва дори от затворническата килия. Митьо Очите бе уличен като нелегален колекционер малко след ареста си през пролетта на 2006-а.
Тогава прокурорите отвориха банковите сейфове на несебърския Ал Капоне и откриха над 2 килограма антично злато. Митьо Очите обяви, че златото е на майка му Станка, която наследила пендарите от баба си. Сред монетите обаче имаше и няколко от III век преди Христа с висока нумизматична стойност, които бяха конфискувани.

Сръбският „Курир”: Бойко Борисов е чист мафиотски бос!

2010-01-07T13:24:00.000-08:00

Сръбският таблоид „Курир” се опитва да алармира ЕС за опасността, която носи премиерският пост на Бойко Борисов. „Чист мафиотски бос е застанал начело на България” – пише сръбският журналист. Той обвинява премиера в множество престъпления, включително и убийства.

По заповед на Борисов в държавата бяха извършени много неща на тъмно, които да разчистят пътя му към властта – смята авторът на статията. Журналистът се позовава на свои източници от сръбските сили за сигурност, които разследвали стари контакти на Бойко Борисов с видни тамошни мафиоти.

„Сърбия трябва да сезира с материала си ЕС, който пък трябвало да преосмисли отношението си към България, след като страната е управлявана от силов бос” – пише още журналистът.
„Статията не е анти-българска, тя е по-скоро анти-Борисов, но това не е изненада – в. „Курир” недолюбва българския премиер и често остро го критикува” – изразяват мнение медийни експерти в западната ни съседка.

„Това е пълен пасквил! Погледнете, че в материала няма никаква конкретика. Някой е писал, като е гледал в тавана. „Курир” не за първи път си позволява такава злостна вметка, но в Сърбия това е жълт таблоид без информационна тежест” – коментира експерт от нашата правителствена информационна служба.

Или както се казва в един афоризъм за Б. Б.: „Когато някой нападне Бойко Борисов, в дознанието полицията записва код 45-11 – „самоубийство“.

Япончик - кръстникът на руската мафия

2010-01-07T13:08:00.000-08:00

Вячеслав Иванков е смятан за един от босовете на престъпния свят

Япончик, наричан така заради леко дръпнатите си очи, бе откаран в болницата в тежко състояние. Макар лекарите да успяха да го закрепят на първо време, до вчера те не даваха гаранции за живота му. Фактът, че Иванков все пак е оцелял, накара властите да предположат, че стрелецът или е бил дилетант, или нещо или някой му е попречил да довърши започнатото.

69-годишният Япончик е легендарна фигура в руския престъпен контингент, един от т. нар. воры в законе, както в Русия се наричат най-влиятелните лидери в гангстерските среди. Руски медии разказват, че благодарение на бойните си умения Иванков успява да се наложи в криминалния свят още в съветско време. Първата си присъда получава на 26 г. за джебчийство.

Япончик започва сериозната си „престъпна кариера” в края на 60-те – началото на 70-те години в т.нар. банда на Монголеца, ръководена от Геннадий Карков. След разбиването на бандата през 1972 г. Япончик сформира своя собствена група и бързо се налага като безспорен криминален авторитет. Според запознати по това време Иванков се ползва с протекциите на КГБ, тъй като е в състояние да контролира престъпни групировки на големи територии.

През 1982 г. той все пак попада зад решетките по обвинение в търговия с наркотици, но през 1991 г. е освободен предсрочно. Тогава за него се застъпват известни руски певци, артисти и правозащитници, сред които и Йосиф Кобзон.

В началото на 90-те години Иванков успява да се добере до Съединените щати като част от снимачния екип на режисьора Ролан Биков. Той остава в Страната на неограничените възможности и дори сключва брак с американка, за да легализира престоя си.

Япончик намира в САЩ необятно поле за разгръщане на криминалните си таланти. Той се занимава с многобройни дейности, включително търговия с наркотици и разчистване на сметки. След пристигането му в Ню Йорк рязко нараства броят на убийствата на имигранти от СССР в Бруклин, обикновено пречили по някакъв начин на криминалния бос.

ФБР следи Иванков още от първите дни на пристигането му, но едва 3 години по-късно успява да го арестува. През 1995 г. той е задържан по обвинения в сключването на фиктивен брак и в опит за изнудване на двама бизнесмени от руски произход - Александър Волков и Владимир Волошин. През 1997 г. е осъден на 9 години и 7 месеца затвор. Зад решетките руският бандит се отдава на творческа дейност, като пише стихове, приказки за деца и дори автобиографична книга под название „Срещу вятъра”.

През 2002 г. претенции към неговата особа обявяват и руските власти. Прокуратурата в Москва предявява задочно обвинение към Япончик за убийството на двама турски граждани през 1992 г. в московски ресторант. През юни 2004 г. Русия отправя официално искане към САЩ за екстрадирането на Вячеслав Иванков, което е одобрено от американците.

През 2005 г. обаче делото срещу Япончик търпи изненадващ обрат. Съдебните заседатели оправдават бандита въпреки доказателствата за вината му. От прокуратурата твърдят, че 7 от 12-те заседатели са имали криминално минало и не са били обективни. Това обаче не пречи на Върховния съд на Русия да потвърди оправдателната присъда.

Оттогава некоронованият цар на руската мафия живее в чужбина, но се връща от време на време в родината си. Той често е търсен като посредник и последна инстанция при решаването на спорове в престъпния свят в Русия. Предполага се, че няколко дни преди покушението Япончик е пристигнал инкогнито в Москва, за да посредничи между две от водещите групировки, контролиращи хазартния бизнес в страната – групите на Аслан Усоян и на Тариел Ониани. Руски медии смятат, че повод за засилените търкания за преразпределяне на териториите между двете влиятелни банди е станало влизането в сила на 1 юли на правителственото решение за затваряне на всички казина в столицата. Разследващите предполагат, че Иванков е подкрепил Усоян, което е довело до покушението срещу него.

Представители на правоохранителните органи изразиха опасения, че нападението срещу Япончик може да доведе до разразяването на кървава гангстерска война в Москва. Според оперативни работници обаче това няма да стане веднага, тъй като престъпните синдикати първо трябва да проведат свое собствено разследване по случая.

Междувременно се появиха теории, че покушението срещу Япончик е дело на руските спецслужби, които се опитват по този начин да провокират въоръжен конфликт между влиятелните банди. Така че истината може никога да не излезе наяве.

Смъртта на Япончик освети мощта на руската мафия
Смъртта на знаменития криминален бос Вячеслав Иванков, известен в престъпния свят с прозвището Япончик, няма да повлияе на разпределението на силите в престъпната общност, но може още повече да укрепи без друго силните позиции на мафиотския клан на Дед Хасан (Дядо Хасан - б.ред) - главния мафиот на съвременна Русия, съобщи за РИА Новости източник от московската криминална милиция. Иванов почина на 9 октомври в московския онкологичен център. Престъпният бос постъпи в болницата на 28 юли, след като бе ранен при покушение. Япончик бе деен привърженик на групировката на Аслан Усоян (Дед Хасан), който според мнозина експерти е мафиот номер едно в съвременна Русия.

“Иванков-Япончик, който напоследък бе предан привърженик на Дед Хасан - култова, легендарна фигура - бе пазител на традициите на престъпните среди и главната цел на отстраняването му бе да се предизвика шок в престъпния свят”, отбеляза източникът. В същото време Япончик вече не е имал каквото и да е решаващо влияние при възлагането на задачите в престъпните среди. Гласът му се чуваше, разбира се, но Япончик беше по-скоро представителна фигура, отколкото “повелител на съдбите”, добави той. Япончик бе убит, не за да му се отнемат някакви сфери на влияние и смъртта му едва ли ще доведе до преразпределяне на тези сфери в престъпния свят. Разпределението на силите ще си остане същото, посочи източникът.

Ониани и Дед Хасан

По данни на специалистите в последните години за престъпните сфери на влияние в района на столицата и в национален мащаб са се борили хора от две водещи мафиотски кавказки клана - групировката на Аслан Усоян (Дед Хасан) и Япончик, от една страна, и Талиел Ониани - от друга. По съветско време предприемачът от грузински произход Ониани е бил осъждан няколко пъти. По-рано в медиите се тиражира версията, че именно той може да е организирал покушението срещу Япончик. През 80-те години на миналия век Ониани бе смятан за най-авторитетния престъпен бос в Москва.
Погребението на Япончик. Снимка: краймраша

След разпадането на Съветския съюз групировката на произхождащия от Тбилиси Дед Хасан - също нееднократно съден - разпростря влиянието си в различни райони на страната. “Влиянието на Дед Хасан и неговия клан, най-близките му роднини, се простира до Урал, южните краища на страната, Москва, центъра на Русия. . . Самият Хасан е регистриран в Санкт Петербург, следователно там също има негови хора. Към това можем да добавим и влиянието му в по-близката и по-далечната чужбина, посочва източникът. Според криминалистите значителните доходи на групировката идват от незаконен хазартен бизнес, търговия с наркотици и оръжие и добив на природни ресурси, а също от “онези области на икономиката, в които се извлича значителна печалба и лесно могат да се укриват доходи, като строителството или пазара на недвижими имоти”.

Девет към едно за Дед Хасан

Япончик умря, но Дед Хасан е жив и войната му с Ониани продължава, макар позициите на последния да са значително отслабени, отбелязва източникът. През юни Ониани бе арестуван по обвинение в отвличане и съдът отсъди задържане под стража, въпреки молбата на адвокатите да бъде пуснат под гаранция от 15 милиона рубли.
“Сега разпределението на силите е девет към едно в полза на групировката на Дед Хасан. При тези обстоятелства убийството на Япончик би могло да е изгодно както за представители на едната, така и на другата групировка”, казва източникът.

“След смъртта на Япончик, който се ползваше с огромен авторитет, в престъпния свят не останаха хора, съпоставими с фигурата на Дед Хасан. В този случай, ако за организирането на убийството на Япончик обвинят Ониани - което, предвид сегашната ситуация някои няма да пропуснат да направят - то с Ониани “бързо ще си разчистят сметките” и от него може да се отвърнат и последните му поддръжници, допуска източникът.
Според него евентуално бъдещо развитие с жестоко реорганизиране на престъпните групировки би могло косвено да хвърли светлина върху виновника за смъртта на Иванков. Данните, предоставени от експерта, показват, че в света понастоящем има около 400 големи престъпни боса, като 10 процента от тях произхождат от Русия. Преобладаващата част от тези престъпни авторитети са от групировката на Дед Хасан, казва източникът.

Преразпределяне на силите няма да има

След смъртта на престъпния бос възникнаха опасения, че скоро по-младите му другари ще предприемат преразпределяне на сферите на влияние и дори криминална война. Председателят на парламентарния комитет по сигурността Владимир Василиев от своя страна смята, че смъртта на Япончик няма да доведе до взрив на престъпността. “Преразпределяне няма да има, а ако настъпи, то ще е дълбоко в престъпните среди и няма да застраши гражданите, заяви Василиев пред РИА Новости, изтъквайки, че преди е работил в правоохранителните органи, оглавявайки подразделението за борба с организираната престъпност към министерството на вътрешните работи. Следствените органи продължават разследването по делото за опит за убийството на Япончик.

КОЙ Е БОБИ ЦАНКОВ

2010-01-07T12:40:00.000-08:00

Борис Цанков (Боби Цанков) е роден на 12 август 1979 г. в София. Завършва средно музикално училище "Любомир Пипков". Водещ е на радиопредавания и радиоигри в програмите на радио "Спорт", радио "Вива", радио "Сигнал плюс", радио "Практика", радио "7 дни", радио "Браво" - Варна, радио "Екстрийм" - Перник. Бил е изпълнителен директор на радио "7 дни". Водещ в Тв "Канал 2001", "Балкан -Българска телевизия", телевизия "СКАТ", ВGTV ("България кабел"), телевизия "7 дни". Съдружник е на убития Антон Милтенов - Клюна във фирмата "РСБ комюникейшън".

Към януари 2009 г. срещу Боби Цанков текат 5 наказателни и десетки граждански дела за измами от ефира на различни радиа. Той оцелява и при два бомбени атентата. На 15 ноември 2003 г. в 16.45 ч. на ул. "Цар Асен" в София пред дома на журналиста Боби Цанков и родителите му избухва взривно устройство. В момента на взрива Цанков се намирал в дома си. Пред журналисти той заявява, че няма представа кой би могъл да постави взрива и казва, че е получавал заплахи и по телефона. На 2 юни 2004 г., няколко часа след като дава показания за задържания същия ден Антон Милтенов - Клюна в СДВР, Боби Цанков е ранен при взрив във входа на дома му на ул. "Цар Асен". Разследващите свързват взрива и с факта, че Цанков в ефира на радио "Вива" съобщава, че разполага със запис, според който соченият за наркодилър Илиян Варсанов е подготвял покушение срещу Антон Милтенов - Клюна. След атентата е установено, че Боби Цанков е охраняван от служители на НСО. В резултат на разразилия се скандал двама служители на НСО са уволнени дисциплинарно, а още осем са отстранени по Закона за достъп до класифицираната информация. След 12-годишна служба началникът на НСО ген.-лейт. Димитър Владимиров също е освободен.

На 20 януари 2004 г. в Софийския районен съд започва наказателно дело срещу Боби Цанков за измама в големи размери на Ваня Червенкова. В обвинителния акт се твърди, че на 6 август 2002 г. в хотел "Принцес" Цанков, водещ в радио "Спорт", измамил Червенкова, с цел да набави за себе си имотна облага, като я заблудил, че има разрешение от Столична община да изгражда билбордове. Тя му дала 50 000 лв. в брой на ръка, за да рекламира фирмата й. До този момент Цанков не е изградил обещаните билбордове, нито е върнал парите. По делото са приложени документи от Столична община, че фирмата на Боби Цанков "Медиа БГ" ЕООД никога не е получавала разрешение за строеж на билбордове. На 14 май 2006 г. Софийският районен съд оправдава Боби Цанков, но той остава в ареста (арестуван е на 27 февруари 2006 г.) по обвинение, че за няколко месеца е измамил 10 души за различни суми пари за излъчване на реклами в радио "Практика", като според прокуратурата става въпрос за 23 790 лв.

На 6 юни 2004 г. Софийският районен съд налага мярка за неотклонение "домашен арест" на радиоводещия Боби Цанков, обвинен за измама в особено големи размери. Той е обвинен, че в качеството си на изпълнителен директор на радио "7 дни" през 2001 г. е сключил договори за реклама, без да има право за това, с 10 човека, но не изпълнил договорите, с което ги е ощетил с 21 500 лв. Срещу Цанков е повдигнато и друго обвинение - за присвояване на радиотехника на стойност 40 711 лв.

Престъплението е извършено на 6 август 2001 г., когато от радио "7 дни" е изчезнала голямо количество специализирана техника. През септември 2004 г. Боби Цанков е освободен срещу "парична гаранция" от 10 000 лв.

На 23 юни 2006 г. Софийски районен съд одобрявя споразумение с прокуратурата, след като Боби Цанков се признава за виновен, че е измамил на 17 януари 2003 г. в хотел "Кемпински Зографски" жена (М. А.) с 1500 лв. за излъчване на реклама по радио "Вива". За измамата е осъден на три години условно с пет години изпитателен срок.

На 13 ноември 2009 г. около 16 ч. Боби Цанков се движи с колата си по бул. "Витоша" посока Южен парк. Застигнат е от брониран автомобил "Ауди", управляван от Стефан Бонев-Сако. След кратко преследване, по време на което Сако отправя недвусмислено предупреждение: "Ще те убия, ако продължиш да пишеш за Мето Илиянски", Цанков успява да се изплъзне и отива в ГДБОП. Там подава оплакване. Същия ден Стефан Бонев-Сако е арестуван в дома си. Прокуратурата му повдига обвинение за заплаха за убийство. На 24 ноември 2009 г. Софийски градски съд освобождава Сако срещу 6000 лв. Впоследствие Боби Цанков твърди, че причина за заплахата е неговата книга "Тайните на мутрите", в която от първа ръка разказва за събитията в подземния свят през последното десетилетие. В книгата е споменаван и самият Сако.

КАК МУТРИТЕ ЛЕГАЛИЗИРАХА ЧАЛГАТА

2009-12-07T18:16:00.000-08:00

"Един коварен изстрел,червени рози-отново сме на гроба нечий..."
Така започва известното фолк парче "Бели птици" на Радослав Петров,по известен като Радо Шишарката.Песента е един от химните на тези,които всички преди 15-ина години наричаха "мутри". Безспорен факт е,че те са едни от най-големите виновници за "легализирането" на чалгата в началото и средата на 90-те години.ето и повече факти:
"Три живота ли да имам,пари немам аз, по добре хайдук да стана за да имам власт..."
Това е началото на пътя,по който поемат борците от "Олимпийски надежди".Певецът на ВИС Радо Шишарката възпява истинският начин,по който Васил Илиев и компания изкачват нови върхове.Култовата за началото на 90-те години песен носи красноречивото име"Столично борче". Ако трябва да се говори кой е певецът на ВИС,това безспорно е Радо Шишарката.Той е първият певец позволил си да възпее борците,рекета и изобщо начина по който те трупат състояния,с което печели и симпатиите им.Екстаракт на борческата епоха са хитовете му "Горски рекет" и "Флинстоун".В първата се пее за Кумчо Вълчо ,който търси Кума Лиса-шефката на публичния дом ,защото не си е плащала рекета.Герой в парчето е и баба Меца-шефа на бореца.Подобна е и идеята в във Флинстоун-сенатът решава че Барни Ръбълс и Фред Флинстоун не са си платили рекета...Откриването на емблематичния за ВИС ресторант МИРАЖ пък е белязано от появата на "Тигре,тигре".Радо Шишарката подарява песента на на Васил Илиев.От своя страна босът дарява певеца с ключовете на чисто ново БМВ!По това време МИРАЖ минава за чалга царството на ВИС.Там се изявяват още Сашо Роман,Еми Стамболова,Тони Дачева,покойната Румяна...Там редовно купонясват Иван Татарчев,звездите на Каналето,футболните герои от САЩ 94... Музикалната насока,по която поемат босовете е повлияна от набиращата скорост сръбска фолк музика.В чалгата Васил Илиев и компания намират своя собствена музика,с която да изразяват себе си. Пример за сръбската връзка е откриването на казино СЕВАСТОПОЛ през 93г.,-собственост на Иво Карамански.ВИП звезди като Владо Грашнов и Лора Видинлиева,Ботьо Ботев уважават събитието!На което специален гост е...Лепа Брена!На живо певицата радва с най-големите си хитове!Допир с фолка "Кръстника" на бг мафията осъществява и няколко години по късно когато издава албум с небезисвестната Грета Ганчева.Двамата дори правят концерт в НДК!Заглавната песен на албума"Мъжки размисли",дори звучи на погребението на Карамански.На всички е ясно,че с тази си дейност Карамански опитва да представи образа си в по светъл нюанс...И днес "творчеството" на Кръстника може да се намери в интернет.По същото време босовете на всички групировки вилнеят в заведения като "Чушките","Скай клуб"(днешния СИН СИТИ),дискотека"НЕРОН"...,където чалгата е на почит. Става време да се спомене и за фолк идола Володя Стоянов и неговата роля в "мутренската епопея".Началото на 90-те е ...В.Стоянов се изявява в битовата кръчма "Вкусното пиле" в Сандански.Един от редовните посетители е Георги Илиев.Една вечер алкохола и дрогата идват в повече на "главния"...Той сграбчва "воеводата" и го "отвлича"...Жоро Илиев го поднася на брат си като скъп дар.Въпреки началните си опасения,певецът от този ден се превръща в звездата на р-т МИРАЖ.Васил Илиев и компания често пеят с чаша вино в ръце неговите песни.След смъртта на Васко,Володя Стоянов се превръща в "придворния" певец на Жоро Илиев,чак до смъртта му.Трябва да се отбележи и една песен от творчеството на певеца-"Пирамиди,фараони",която е от периода преди да се насочи към македонската музика изцяло. Малко известен факт е един от приомите,които ВИС използва,за да легализират рекета.Васил Илиев става борец за авторски права-музикалните автори си търсят парите от собствениците на дискотеки,ресторанти,хотели,кафенета...Създадена е агенция"Музикаутор",която обединява наши композитори и текстописци,а висаджиите получават лиценз да ги защитават.Момчета с бухалки тръгват по заведенията и "подканват" собствениците да плащат авторски права.Борците гушват голям процент от сумите,другото отива за "Музикаутор".Тези,които откажат да плащат се наказват с глоби или осъмват без заведения.Националните медии обаче скачат срещу мутрите и ги обвиняват в опит на узаконяване на рекета. На малцина е известен фактът,че Васил Илиев и Слави Трифонов замисляли общ проект,с който да продуцират фолк музика.Краят на 1994 е-Васко и Дългия често си правят срещи,на които обмислят как да се захванат с фолк индустрията.Каналето имат издадени вече няколко албума,а Митко Пайнера е все още господин "никой".Идеята на шоумена и висаджиата е ясна -Васко дава парите,Слави ги "завърта".По това време само Радо Шишарката издава албуми ,но е факт че изведнъж под крилото на Слави се излюпват Сашо Роман и Сашка Васева-новоизгрели звезди от проходилата БМК.Мнозина писаха,че във вечерта,в която е застрелян Васил Илиев е отивал на среща със Слави в р-т МИРАЖ.Но никй не написа какво са имали да си говорят двамата.Според запознати причината е била именно общия им бизнес.След смъртта на Васко ,Трифонов продължава общото им дело и до 2003 БМК съществува и издава изпълнители като Хари Христов,Кали,Марко и Снежина,Сашка Васева,Сашо Роман,Мария Грънчарова(с която Вл.Грашнов записват и дует). Малцина знаят и че Васил Илиев запознава Христо Стоичков с легендата на сръбската музика Мирослав Илич,който гостува в заведние на боса на ВИС.Оттам тръгва и голямото приятелство между певеца и футболиста. "Императорът" е почитател и на Тони Дачева и орк.Кристал.Любимата му песен от техния репертоар е "Бедни-богати",на която кръщава и свой ресторант. Един от последните "шлагери",който покорява босът на ВИС е "Баровец" на Илиян Михов:
"Аз започнах с далавери станах бизнесмен, нямам пречки в живота Господ все е с мен...Баровец съм аз,баровски ще си живея всеки ден и час"
Благодарение на бай Миле пък,който се заимва със сръбските гангстери Сретен Йосич и Бранислав Лаинович-Дуги,често в заведенията на ВИС гостуват юго-фолк звезди.Редовен гост е придворният певец на Желко Ражнатович-Аркан,а именно Драган Коич-Кеба. Валдес също възпява възхода на групировките в култовото си парче "Жега":
"Купих си БМВ,ще запия в ДОМБИ БАР... евала на холдинга,евала бе София..."
След смъртта на Васил Илиев,"бардът" на ВИС-Радо Шишарката почита паметта на "покровителя" си с разтърсващата балада "Спомени",която и днес може да се намери в интернет и да накара всеки да настръхне:
"Спомени и сълзи останаха след теб Васко Илиев ,ти,братко мили! Вечно ще те носим в своите сърца и не ще забравим твойта доброта"

Стефан Мирославов - Крушата

2009-12-07T18:04:00.000-08:00

Крушата е убит преди повече от 13 години. Преди смъртта си не е бил толкова известен- сочен е за елемент от престъпния свят и ако се съди по сведенията в медиите става въпрос за бандит от средно ниво( доколкото през 1993 година е имало изградена вертикална структура на престъпните организации) – тоест един от многото.
Съществуват две предпоставки, които правят случаят на Крушата уникален. На първо място това е първото борческо убийство – България дотогава не е ставала свидетел на поръчково убийство от такъв тип, извършено по такъв безцеремонен начин. Тази смърт е знамение, което после ще се реализира в над 100 убийства и може би не един и двама са съзнавали ,че те са част от тази серия. На второ място – впечатление прави начинът на извършване. Със снайпер от 70-80 метра по движещ се с огромна скорост Мерцедес.Първоначално изнесените данни в пресата говорят за супер-убиец, което при разговор по темата и досега може да се чуе, като твърдение.
Атентатът е описан доста колоритно в романа на Христо Калчев , “Нерон Вълка”. Доколко съвпада с реалността , това никой не може да каже. Известни са следните данни: Около 20 часа вечерта на 4 септември 1993 година Мерцедес Кабрио се движи по пътя Ловеч – София, когато на 7 км от Ловеч е застигнат от куршуми.Според последвалите експертизи колата се е движила със 100 километра в час. Поради особеностите на случая обаче , считаме ,че предценката за скоростта на движение е трудно осъществима и е много възможно скоростта да е било доста по-висока.
Местопроизшествието е прав път преди ляв завой със скатове от двете страни. Именно на единият скат легнал в храстите, снайперистът е причаквал жертвата си. Изстрелял е три куршума 7,62 мм , като смъртоносният е пронизал Мирославов във сънната артерия. Последвал е зрелищен сблъсък на луксозното возило с бетонната укрепителна стена. Опитите на разследващите да извадят трупа продължили повече от 3 часа.
Супер убиец ли е снайпериста наистина? От полицията твърдят обратното – доказателства за това са откритите 3 гилзи, опаковката от бонбони на местопроизшествието, както случайното попадане в сънната артерия - тъй като най-вероятно атентатора се е целил в главата. Нещо повече – при проведения следствен експеримент с участието на генерала от МВР Нонка Матова - притежател на над 600 медала по спортна стрелба , се установява или поне се твърди ,че убийството е можело да бъде извършено и от стрелец от средна класа , без пушката дори да има оптически мерник. Независимо от това – убиецът не е намерен. Дали опаковката бонбони не е дори подигравка със слабите органи на реда?
И така кой е Стефан Мирославов – Крушата? Роден е на 8 април 1965 година в село Кирчево, намиращо се на около 30 километра от Ловеч. Има по-голям брат – Иван. Учил е в спортното училище в Ловеч, където показва класата си на голям състезател по борба. От този период до 1992 година има няколко републикански титли, постига второ място на европейско и второ място на световно първенство. След Ловеч е приет в интерната за олимпийски надежди, а след това в ЦСКА, където го произвеждат в чин лейтенант.
Определят Крушата, като човек с лошо пиянство , а той в добавка на това обичал и да се бие. Със смъртта му се прекратяват двете водени срещу него следствия за сбивания в Ловеч. А по-рано през 1988 година , заради сбиване в хотел “Ловеч” е осъден от военен съд ( поради членството му в ЦСКА , формално се води като военен) на 2 години лишаване от свобода. Помилван е на 19 януари 1990 година от президента Петър Младеновслед 8 месеца прекарани в затвора.
Стефан Мирославов в партньорство с брат си , е имал бизнес отношения сГриша Ганчев, състудент на Иван Мирославов. След осъждането деловите им отношения прекъснали.
След 1990 година – натрупал капитал по неизвестни пътища, Крушата регистрира няколко фирми – “СТЕМА” ООД, “ОЛИМПИК” ООД , а в партньорство с Иван Кочев – Чомбе от Перник наемат склад в Илиенци , където печелят от продажба на електроуреди, алкохол и цигари.
Делото за смъртта на Крушата разбираемо е прекратено след изтичане на срока, след известно време е подновено още веднъж – отново без резултат и на този етап събира прах в архивите на следствието. Когато е било открито обаче се е работило по няколко версии:
Петрол и/или наркотици – Бригата на Крушата е искала да заеме позиции в бизнеса и е срещнала съпротива от останалите играчи;
Вендета – Крушата е жертва на отмъщението за убийството на руски мафиот на Слънчев бряг; С подобен характер е и тезата ,че поръчителят е офицер - баща на изнасилено от бореца момиче
Прекалено много информация – Крушата е убит , защото е бил информатор на полицията. Според друга версия – бореца е имал обширна информция за провеждания от висши функционери на Държавна сигурност внос и износ на наркотици;
Вътрешна работа – Мирославов е жертва на своите хора, ламтящи за издигане.

Пабло Ескобар

2009-12-07T17:40:00.000-08:00

Пабло Емилио Ескобар Гавирия (на испански Pablo Emilio Escobar Gaviria) е известен колумбийски наркобарон. Ескобар толкова забогатява от търговията с наркотици, че Списание „Форбс“ го нарежда на 7-мо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. Той е смятан за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята.
Ранни години
Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от Антигуа (това твърдение никога не е доказано). В последствие се захванаща с бизнес с кокаин и през 70-те започва да изгражда огромна нарко империя. Репутацията му нараства, след като добре известният наркопласьор от Меделин Фабио Рестрепо е убит от хора на Ескобар през 1975 г. и всички хора на Рестрепо биват информирани, че ще работят за Ескобар. През май 1976 г. Ескобар и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.

Спечелване на слава
През 1982 Ескобар е избран за заместник-представител на Камарата на Представителите на Колумбийския Конгрес, като член на Колумбийската либерална партия. През 80-те Ескобар става международно известен, докато нарко мрежата му печели слава. El Cartel de Medellin започва да контролира голяма част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската Република с кокаина, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто качество на наркотика. Продукцията на Ескобар достига много други нации, главно намиращи се около двете Америки, въпреки че има слухове, че мрежата му достига и Азия.
През кариерата си Ескобар подкупва множество правителствени чиновници, съдии и политици.
Фаталният край
В продължение на 16 месеца Ескобар е преследван от колумбийските и американските власти, притекли се на помощ. Опитва се да води преговори с президента, като изпраща писмо в което казва, че ще се предаде отново само ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, а ако ли не щял да предприеме една от най-тежките бомбени атаки, която страната е виждала. На всички вече им е омръзнало от играта на котка и мишка и в отговор казват, че единственото което ще направят е да му осигурят защита. След като доверено лице на Ескобар предава думите на президента, Пабло е ядосан и предприема бомбена атака. Тя е предвидена да избухне близо до правителството, но нещата се объркват и тя избухва пред книжарница. Загиват 24 души и 73-ма са ранени. Много от тези невинни жертви са деца. Наркобарона е много ядосан от неуспешната атака и решава да предприеме втора. След първата той започва да губи общественото уважение. Втората бомба е заложена на произволно място и там са взети 11 жертви и още 200 ранени. Пабло решава да предпази смейството си от евентуален риск и ги изпраща за Германия, Франкфурт. Колумбийските власти разбират за това и се свързван с германското посолство с молба да не допускат близките на наркобарона. В отговор на молбата, немските власти се съгласяват с Колумбия и семейството на Ескобар е върнато. По този начин властите в Колумбия се застраховат тъй като те знаят, че Ескобар няма да предприеме кой знае каква атака имайки предвид че семейството му е в опасност. С връщането на неговите близки, властите ги чакат на летището и от там ги водят в хотел в центъра. По този начин те стягат примката около врата на Ескобар. Всички от правителството били в очакване Пабло да опита да се свърже със семейството си. Във всички тези премеждия, човекът който стоял най-близо до Ескобар била сестра му Мария. Тя многократно го умолявала да престане с тази кървава битка. След като наркобарона се свързва с фамилията си, нищо неподозиращият му син казва, че журналист иска да вземе интервю от баща му. Ескобар решава, че с това интервю може отново да вдигне реномето си пред колумбийското общество. Двамата със своя син се разбират да се чуят на 2 декември в 15:00ч. През тези месеци е действала анонимна организация наречена Los Pepes, която убивала хората на Ескобар. На 2 декември, ден след 44-ият рожден ден на наркобарона, той звъни на сина си 15мин. по рано и така те започват да отговарят на 40-тте въпроса. Ескобар говори от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи. В 15:03ч. той спира и влиза в някаква къща, продължавайки да говори със сина си по телефона. В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега ще почакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата и Ескобар дочува стъпки. Казва на сина си, че нещо ства и че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона той взема пистолета си. Телохранителят му в опита си да го защити умира. Ескобар изстрелва няколко изстрела след което скача от прозореца и се озовава на покрива като се надява да избяга, несъзнавайки че долу има още много полицаи готови да го хванат жив или мъртъв. Пабло Ескобар е прострелян 3 пъти, от които единият е в главата и той е смъртоносен. Той бива убит на покрива в опита си да избяга. На поклонението му се стичат хиляди жители на Колумбия, за да го почетат за последно. Въпреки 74-те жертви, шестотинте ранени и хилядите убити полицаи Пабло Ескобар си остава герой за населението, тъй като за тях той е известен единствено със щедростта си.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE_%D0%95%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80“.

Мистерията-Иван Може

2008-08-15T01:43:00.000-07:00

Иван Може е хърватски гражданин. През 2004 г. е сред 12-те хърватски граждани заподозрени от МВР в извършване на мокри поръчки. МВР подозира бандата за убийствата на Женята, Митко Малкия, Николай Тодоров, бай Миле, Никoлай Цветин в ресторант "Пчела" и Пешо Кучето на паркинга пред хипермаркет "Билла" в столичния кв. “Славия”. Групата влизат в полезрението на българските служби през септември и октомври 2003 г., когато са засечени първите им влизания в страната. През септември 2004 г. Иван Може е задържан за убийството на главен сержант Кирил Живков и Асен Петров-Шаки в столичния кв. "Княжево". Инцидентът става на 31 август 2004 г. в букмейкърски пункт в квартал “Княжево”, малко преди полунощ. Стрелбата е открита от двама маскирани нападатели. Сержант Кирил Живков от 6-то РПУ, който е случаен посетител на букмейкърския пункт, е прострелян и умира на място. Асен Петров-Шаки е ранен в главата и умира във Военна болница. Ранени са и трима души от бандата на Шаки - Димитър Хубавенски, Петър Попов и Евтим Евтимов. След инцидента по маратонките на Може е открита кръв на един от пострадалите при стрелбата. Софийският градски съд налага на Може постоянна мярка „задържане под стража". Повдигнато му е обвинение за убийство на 31-годишния главен сержант Кирил Живков и криминално проявения Асен Петров, както и за опит за убийство на Димитър Хубавенски, Петър Попов и Евтим Евтимов. През януари 2005 г. Софийският градски съд отхвърля искането на Иван Може за промяна на мярката за неотклонение "задържане под стража" в "парична гаранция". Според съда има опасност от укриване. На 5 януари 2006 г. Софийският градски съд /СГС/ оправдава Иван Може за убийството на полицая Кирил Живков и криминално проявения Асен Петров. В мотивите си съдът посочва, че няма доказателства за това Може да е участвал в извършеното престъпление. Може е признат за невинен и по другите обвинения - за опит за убийство на Евтим Евтимов, Димитър Хубавенски и Петър Попов и за притежаване на оръжие. Отхвърлен е и искът на роднините на Кирил Живков за 130 хиляди лева

Известни бг фалшификатори на миналия век-Тодор Кривналиев

2008-08-15T01:31:00.000-07:00

През 30-те години на 20 век млад български емигрант е сред най-търсените личности едновременно от босовете на подземния свят и от полицията в Съединените щати. Името му е Тодор Кривналиев. Славата си печели чрез изкусните фалшификати,които прави на американски долари. Той се занимава се с еднодоларови банкноти, защото като всеки практичен българин пресмята,че тази банкнота има малка стойност и би могла да бъде подправена на много по-високата стойност. Еднодоларовите банкноти са любими на всички фалшификатори по простата причина,че техният размер отговаря на всички банкноти от другите емисии. Тодор Кривналиев попада в Америка с втората вълна български бежанци. Като повечето емигранти търси своя шанс за нов живот и за натрупване на капитал. Предполага се,че трудностите, които среща - липсата на работа и безпаричието, го подтикват да започне сам да произвежда пари. Българинът разработва собствена технология за фалшифициране на долари. Знанията и уменията, които получава в цинкографско училище, му помагат да разгадае кодовете за изработката на фалшификат. Той достига до една уникална идея за фалшифицирането на долари. Първо избелва доларът с хлорна вар. След това употребява фотофилтри,след което ги клишира по фото-път и по този начин се получава едно изключително високо качество на продукта, който той предлага на пазара. Така българинът всъщност използва оригиналната хартия на банкнотата, като само подправя стойността й - от 1 на 20 или на 50 долара. Първата серия долари, които фалшифицира са от 1922 година. Съвършенството между оригинал и фалшификат бързо го правят популярен в годините на черните сделки и контрабандатата в Съединените щати. През 1933 година Тодор Кривналиев е заловен от щатската полиция. Има няколко хипотези как точно е разкрит. Според едната - българинът е предаден от свой съдружник. Според друга - е разкрит от отблъсната любовница. Според трета е натопен от конкуренти. Осъден е по бързата процедура на 15 години затвор, но не лежи в американски затвор, а по решение на американското правителство като човек, застрашаващ националната сигурност е екстрадиран в България. Не е известно дали е лежал и в български затвор, защото през 1939 година София е залята от фалшиви долари. Тогава софийската полиция стига до лицето Тодор Кривналиев, за да установи,че той е автор на този твърде грандиозен проект. Като всеки фалшификатор и той прави своята грешна стъпка. В случая тази грешна стъпка е продиктувана от неговата лакомия.Той е искал да забогатее много по-бързо и това го кара да бъде не особено предпазлив.Той пуска на черния пазар много долари и кара службите да се усъмнят доколко законен е този поток. Когато започват експертизите се установява,че доларите са фалшиви. Полицията е знаела неговото криминално досие. Имала е данни от международното криминално бюро. Знаят,че е екстрадиран от Съединените щати и затова нямат колебания в намеренията му. Явно друг добър колкото него фалшификатор в София и в България по онова време няма. Фалшификаторът е заловен в дома си, превърнат в печатница за фалшиви долари. Конфискувани са собственоръчно направената му преса за печатане на банкнотите, клишета, инструменти. Оттогава е и единствената запазена снимка на Кривналиев в архивите на полицията. При обиска, който е извършен дома му през 1939 година сред многото материали и технически средства е конфискувана и саморъчно написаната рецепта, която е своеобразно ноу-хау за фалшифициране на пари. Тодор Кривналиев не предава тайната техника на друг. Няма помощници, нито ученици. Тодор Кривналиев за разлика от други значими фигури в престъпния свят по онова време е характерен със скромност и отшелничество.Около него няма жени, няма алкохол, няма скъпи обяди и вечери. По това време той вече е имал една много широка, може да се каже световна слава на един от най-добрите фалшификатори, заради което се е водил на отчет в световното криминално бюро. Той явно не излежава и присъдата, която българският съд му дава в рамките на 12 години за фалшифицирането на долари през 1939 година. Личността на фалшификатора отново се появява в архивите на българската полиция 4 години по-късно през 1943-та година. Така става ясно,че по време на Втората световна война Кривналиев пътува из Европа и няколко пъти пребивава в Германия. Затова ние научаваме от едно писмо на тогавашния началник на тайните служби към Столичната дирекция на полицията, в което той се обръща към свои колеги от административната полиция да му съдействат да арестува лицето Тодор Кривналиев при неговото завръщане от Виена. В ранния следобед на 1 ноември 1943 година Кривналиев и негов спътник са арестувани от българските тайни служби на гарата в Пирот. В един въпросник на Столичната дирекция на полицията за установяване на самоличността има няколко данни, които дават една малко по-точна и по-подробна информация за него, включително физически ръст, защо е бил в Германия, с какви намерения пътува там и каква е причината да се върне в България. Става ясно,че той е среден на ръст, чернокос с черни очи. От снимката ни гледа една строго лице с мустачки ала Хитлер по тогавашната мода. На въпроса: Защо се озовава в Германия? - той казва,ч е е отишъл в качеството си на работник. Кривналиев декларира, че е работил в завод за амоняк. Този факт допълнително забулва мистерията около него. В годините на хитлеристка Германия завод за амоняк близо до Лайпциг е сред най-известните предприятия на Третия Райх. Днес името му фигурира в черен списък на 2 хиляди и 500 германски фирми, в които насилствено са работили евреи от нацистките концентрационни лагери. Остава загадка как един от най-търсените фалшификатори въпреки 12 годишната си присъда успява не само да бъде на свобода, но и законно да напуска границите на държавата. Ние, които не знаем каква мисия е изпълнявал, оставаме с впечатлението, че той може би е работил в този завод за амоняк в Германия, но е изпълнявал други поръчки или други задачи, които са му били поръчани от други институции или лица. В досието на фалшификатора няма данни дали при залавянето му през 1939 година е вербуван за таен агент или е изпълнявал поръчки на високопоставени държавни лица. В този въпросник за установява на самоличността от 1943 година изрично е отбелязано, че той не е осъждан и не е лежал в затвор. От всички тези документи излиза,че той лежи в затвор единствено след 9 септември 1944 година- едно обстоятелство,което увеличава неизвестността към този интересен човек. След залавянето му през 1943 година, отново не е ясно дали Кривналиев излежава присъда. Според някои историци това е станало и фалшификаторът е освободен заедно с политическите затворници след 9 септември. Според други смяната на властта през 1944 година, българинът отново посреща на свобода. Тогава Тодор Кривналиев е на 37 години. Настъпва нов обрат в живота му. Народната власт оценява неговите възможности и най-неочаквано той се озовава като експерт на работа в монетния двор на БНБ. Интересна е тази подробност, защото един човек с подобен стаж, с подобни интереси попада точно в кацата с мед. Новото амплоа на държавен служител е само привидно за изкусния фалшификатор. Тодор Кривналиев не устоява на изкушението и се ориентира към ново предизвикателство- започва да фалшифицира ценни книжа и по-специално облигации, които пласира на черно. При ареста му през 1946 година са конфискувани саморъчно изработени клишета на държавни бонове от 5 хиляди лева. Осъден е в престъпление срещу държавата и през 1955 година умира в Централния Софийски затвор. Във всички материали, които са запазени официално упорито се избягва или неслучайно се изпуска думата за количество фалшифицирани бонове или долари. Запознатите с работата на самоукия фалшификатор признават, че изработените от него долари са достойни за определението "шедьовър". Фалшифицирането на долари при едно изключително добро качество при средствата, с които е разполагал, граничи с изкуство.

Антон Агонцев

2008-03-08T08:08:00.000-08:00

Участникът в "Сървайвър" застрахова силово Студентски град и стана ортак с Маргините и Димата Руснака.Популярният герой от "Сървайвър" Антон Агонцев се е научил да оцелява много преди да попадне в риалити шоуто по Би Ти Ви. Неговото минало е изпъстрено с безброй премеждия и опасни случки и може би заради това той е от участниците, които никога не се жалват от условията на острова. Агонцев е типичният пример за борчето, което е станало мутра, а след това - честен бизнесмен. Годината е 1992,. Агонцев е студент трети курс в Национална спортна академия, Той е любител на бойните изкуства, като влиза в академията със специалност „Йорба". В състезателните си години е печелил няколко републикански титли, излизал е и на международни първенства. Като студент се представя много добре и показва голям природен интелект. Успява без особени проблеми да си взема и трудни изпити като анатомия, биохимия и биомеханика. Точно в тази година обаче започва масовото настъпване на престъпността в България. На мода са мутренските бригади, а борците от НСА са първите попълнения в редиците на организиращата се престъпност. Антон Агонцев също не прави изключение. Заедно с още двама приятели - Васко и Тони, Агонцев основава охранителната фирма УТА. В превод това означава Васко, Тони и Антон. фирмата не се занимава само с охранителна дейност. "Ви Ти Ай" успява за много кратко време да превземе Студентски град и след това тръгва и към други квартали на столицата. Тримата съдружници се превръщат във властелините на студентското градче. Където отидат, сервитьорите стават слуги, а собствениците треперят от страх. Който не иска да бъде охраняван, започва да си има неприятности. Или ще му изгори заведението, или ще бъде наводнен или най-ненадейно някой ще му изпочупи стъклата на ресторанта. В крайна сметка всички се подчиняват. Няма заведение в студенското градче, което да не е лепнало стикер на охранителна фирма.

Макаров-България

2008-03-08T04:03:00.000-08:00

Произвежданите по лиценз в България от Завод "Арсенал" - Казанлък пистолети "Макаров" са точно копие на руския образец. Различни са само нанесените фирмени маркировки и цвета на оксидацията на някои части. Както твърдят от фирмата, по качество българските пистолети не отстъпват на изработваните в другите страни.
Напоследък се появиха български пистолети "Макаров" с някои незначителни изменения. В съответствие с модерните тенденции е променена спусковата скоба, като е разширена в предната си част, за по-удобно захващане на оръжието при стрелба с две ръце. Като опция в основата на рамата на някои образци може да се монтира лазерен целеуказател. По клиентска поръчка са възможни изменения на дизайна - чирени на ръкохватката, лого и т.н. Възможни са следните повърхностни обработки: оксидация, лъскав хром, матиран хром и матирана оксидация.
Към българския "Макаров" може да се монтира шумозаглушител с маса около 0.300 кг. и габаритни размери 45х218 мм. Навива се на дулната част на цевта.

Евтини Хотели В Цял Свят - с hot-booking.com

Янко Ваташки-Лудия

2008-03-06T04:38:00.000-08:00

Той е роден в радомирското с. Друган през 1963 г. През 80-те години той е чейнчаджия и дребен измамник по морското крайбрежие, а първото му дело е образувано през март 1987 г. - за измама. В началото на 90-те Лудия се занимава с автокражби в Чехия и Унгария редом с Иво Карамански. През 1993 г. се прибира в България и става един от основните играчи в трафика на крадени коли и магистрални грабежи. Година по-късно Ваташки влиза и в трафика на хероин. През есента на 1995 г. той е обявен за издирване, след като при няколко грабежа в София задигна пари и стоки за около 50 млн. стари лева. За да се измъкне от българското правосъдие, той бяга в Чехия, а по-късно се премества в Унгария. Там заедно с други българи Лудия продължава да се занимава с грабежи и рекет. Той е задържан от полицията и в Чехия, и в Унгария, а по непотвърдени данни е лежал в затвори там. В средата на април 1996 г. Янко Ваташки инсценира собственото си убийство след престрелка на жп гарата в Будапеща. Твърди се, че след това сам си е разлепвал некролозите по улиците и е пуснал слух към България, че е убит.В края на 90-те години Лудия има четири висящи дела у нас за изнасилване, квалифициран грабеж и финансови престъпления. Заради дебелото си криминално досие той попада в списъка "Начев" (става дума за идеята на тогавашния вътрешен министър Любомир Начев за задължително задържане под стража на престъпници с повече от две висящи дела). Ваташки не е заловен от Интерпол в Унгария и се завръща с фалшив паспорт в България в началото на 1997 г. У нас се захваща отново с грабежи и изнудване. Той организира и мрежа за проститутки. Ваташки никога не участва директно в извършването на престъпленията, а използва свои хора. Публикации в пресата през 1995 г. го набеждават като извършител на убийството на Васил Илиев, създател на ВИС.На 24 юли 2002 г. при специализирана акция на НСБОП, СДВР и РДВР-Перник е разкрита група, занимаваща се с изнудвания, отвличания и рекет в Софийско и Пернишко. Задържани са основният й организатор - Янко Ваташки, на 39 г., от Перник, и двама от съучастниците му - Любомир С., на 35 г., и Ивайло П., на 39 г., от Радомир. Според спецполицаи тримата са сред първите изпълнители на "мокри поръчки" на бившата силова групировка ВИС. Те са задържани заради отвличането на арабина Мохамед Атти, станало в края на юни 2002 г. в центъра на София. Атти е със статут на постоянно пребиваващ в България, а съпругата му е българка. В първите три дни след отвличането чужденецът е оставен без храна и вода и подложен на жестоки мъчения - горили краката му с ютия и го рязали с нож по тялото. За да го освободят, похитителите поискали от близките му 20 000 долара. Получават откупа и освобождават жертвата си.

Христофорос Никос Аманатидис-Таки

2008-03-06T04:26:00.000-08:00

Кой е Таки ?
Съдия Георги Ушев остана изненадан от проявения интерес от няколко журналисти към на пръв поглед дребния характер на делото. По всичко изглежда, че съдията дори нямаше и идея, че подсъдимият по делото се смята за един от наследниците на империята на покойния лидер на бившата силова групировка ВИС Георги Илиев. В действителност Христофорос Аманатидис никога не е бил сред “осветляваните” лидери на групировката, ако изключим едно негово 24-часово задържане преди години, след поредната кървава вендета в столицата.За служителите на оперативните служби на МВР, които се занимават с наблюдението на организираната престъпност, Таки обаче не е неизвестен. Смята се, че той е един от хората, които от години ръководят мрежата от наркодилъри на бившата ВИС. В подземния свят се знае, че допреди година чрез наказателната бригада, известната с името си “Бандата с чуковете” , Таки контролираше дилърите и респектираше конкуренцията на наркопазара. На 19 август 2004г. на паркинг на булевард “Пушкин” в квартал “Павлово” неивестен килър уби един от лидерите на бригадата 24-годишния Славчо Симеонов. Свидетел на убийството стана по-големият му брат Любо, който и до днес продължава да е охранител на Таки. Запознати с навиците на Христофорос споделят, че той е един от най-пазените представители на сенчестия бизнес у нас. Освен цяла кохорта от анаболни телохранители, Таки ползва и нетрадиционна за мирни времена защита. При предвиждаването си в бронираните автомобили и джипове, Таки винаги носи на главата си армейска каска, която да го предпазва от куршумите на снайперист. Гръцката фамилия Аманатидис е известна и на столичните общинари. Именно Таки, заедно с най-близкия му приятел и съдружник Красимир Каменов - Къро са хората, които макар и индиректно седят зад фирмите “Паркинги и гаражи” и “Ауто мобайл”. Двамата поеха контрола върху основните паркинги в центъра на столицата след мистериозното изчезване на друг от лидерите на ВИС - Методи Методиев, известен като Мето Илиенски в края на 2003г. За него се смята, че е контролирал цялата незаконна дейност на групировката. На 5 февруари 2005г. пък в автомобила си “Ауди” А6 бе намерен убит бившия шеф на фирма “Паркинги и гаражи” Георги Василев. Покойният съдружник на висаджиите изкара три мандата като общински съветник на СДС.Таки е известен и на по-запознатите фенове на ФК “Левски”. Изживяващият своя повторен звезден миг в синия отбор, Даниел Боримиров е женен за по-голямата сестра на Таки - Афродита. Именно чрез сестра си, Таки участва във фирмата “Абоба 2000” ООД, която пък според фирмените регистри държи 12 % от “Ауто мобайл”, както и 30% от “Паркиране и гаражи мениджмънт”, която е в ликвидация. В “Абоба 2000” съдружник на Афродита е Светлана Каменова, която е съпруга на най-близкия приятел на Таки, Красимир Каменов - Къро.Както е типично за повечето “добре облечени” бизнесмени и 30-годишният Таки няма сериозни директни участия в търговски дружества. Според фирмените регистри, Аманатидис освен, че е едноличен търговец, държи и 100% от фирма “Еврофинанс Фактор”, 33% в строителната фирма в ликвидация “СРБ 97”, 50% от “ТИМ 97”, с предмет на дейност питейни заведения. По подобие с акционерното участие на сестра му в “Абоба 2000”, чрез подставени лица Таки индиректно контролира още няколко фирми.Твърди се, че след убийството на лидера на ВИС Георги Илиев на 25 август 2005г. Аманатидис поискал от вдовицата Мая дял от империята на доскорошния си шеф. Таки имал претенциите да наследи Илиев, защото участвал в голяма сделка на покойния в Сърбия. В действителност Таки и Къро наистина наследяват част от разпадналата се вече структура на “ВАИ холдинг”.

Недосегаемия Фатик

2008-03-06T04:17:00.000-08:00

Атентатът
На 19 август 2003 год. около 11.30 часа сутринта сребрист мерцедес S600 с регистрационен номер BB FN 888( BB- от baba, в превод от турски “баща” , F – Фатик N- Найденов),идващ от Бояна по бул.България, пътуващ за хотел Хилтън , спира на кръстовището с бул.Гоце Делчев на червен светофар.
В този момент по диагонал отдясно набива спирачки Фолскваген Голф , тъмен на цвят, със затъмнени стъкла. От него изкачат двойка маскирани мъже, въоръжени с автомати АК-47, като единия започва да стреля по задното стъкло на лимузината , а другият надупчва цялата й дясна страна.Според някои от свидетелите стрелецът е бил един. Целта на атентаторите е седналият на задната дясна седалка Филип Найденов , по известен като Малкия Фатик.
Румен Желязков – Жабока , шофьорът на Фатик, явно запазил самообладание , потеглил по бул.Гоце Делчев към Военна Болница. След минути пристигнали , но лекарите изваждат бизнесмена мъртъв от колата. На площадката на болницата имало ужасно много кръв, а по спрения автомобил имало над 30 дупки от куршуми.
На шофьора на Фатик , Румен Желязков, който също бил ранен , била оказана навременна спешна помощ и така била предотвратена смъртта му. Но не за дълго. На 15 април в село Душинки , Брездник е намерен трупът на бившия борец, с куршум в слепоочието и пистолет “Парабел” в ръката. Основната версия за смъртта е самоубийство. Съществена информация , тиражирана в медиите тогава е,че Желязков освен шофьор е бил и бизнес партньор на убития 2 години по-рано Фатик.
Кой е човекът , наричан от пресата Митичния Фатик?
Бащата му , Исмет Тюркмен Шабан е широко известна личност в заинтересованите среди. Сириец по произход, той пристига в България през 60те години на 20 век, след като вече има издадена смъртна присъда в Турция.
Каквото и да се каже за него, по-скоро би било в сферата на предположенията и догадките. Сигурни са само факта за близката връзка със семейство Живкови, участието в търговията с оръжия на Кинтекс и работа с контраразузнаването. Заради дарени антики на стойност над 200 000 долара , Шабан е удостоен с орден “Кирил и Методий” I степен.
Твърди се ,че Големия Фатик прокарва в България производството на каптагон ( синтетичен наркотик от групата на амфетамините) и посредничи при големи сделки с близкия изток. Обществена тайна са големите количества наркотици произвеждани под покровителството на държавата и по-точно на лицата представляващи нейните органи.
Привилигированото положение в което се намира семейството, им позволява нечувани за социалистическата епоха възможности. Най-яркият пример е случаят , когато Малкия Фатик блъснал и убил две момичета , връщащи се от пързалката “Славия”, докато карал с бясна скорост Поршето си на бул. Цар Борис III. След това бил покрит от службите , тъй като бащата на едното от момичетата бил полковник от Държавна сигурност, който му вдигнал мерник.
Големият Фатик умира от панкреатит през 1998 година, а бизнесът му е наследен от сина му.
Името Филип Димитров Найденов , както се нарича по паспорт Фатик, е знак на благодарност и уважение към бащата на Илия Павлов – Димитър Найденов. Със шефа на Мултигруп двамата са били в близки отношения , както и със починалия собственик на “Мобилтел” Владимир Грашнов.
Твърди се ,че Иван Тодоров-Доктора е започнал бизнеса си именно благодарение на фамилията Шабан. Освен това Фатик е имал дялове от “Унисон” – фирмата на убития през 1997 година Емил Димитров Макарона 2001 год. Изброяването може да продължи още дълго…
Според запознати основния му бизнес е бил с трафик на автомобили. Луксозните возила тръгвали от Италия под контрола на мафията и пристигали тук , като по-голямата част продължава за Русия и Близкия изток.
След 1990 година Фатик успял да вкара повече от 50000 луксозни коли. Васил Илиев е застрелян в Мерцедес-а , който купил на същия ден от “Бабата”. Мерцедесите на Константин Димитров – Самоковеца са купувани от същото място – за по 1000 лева.
Името на бизнесмена се свързва основно и с трафик на наркотици и контрабанда.
Така след убийството му главния секретар на МВР , ген. Бойко Борисов обобщава трите основни мотива на убийството по които работи следствието: Лични, Контрабанда и трафик на крадени коли.
Задържани са шестима заподозряни след ДНК тест на следи в опожарения Фолксваген Голф, с който са пътували атентаторите: Йосиф Йосифов – Йоско, Асен Петров – Шаки, Стефан и Даниел Георгиеви, Ивайло Симеонов и Борис Арсов- Арчо. Впоследствие са освободени с мярка за неотклонение – парична гаранция.
Последният е намеререн мъртъв с два куршума в главата пред Боянската църква на 28 ноември 2003 год.
Делото за убийството вмомента е спряно. Няма улики , нито заподозряни.

Стоил Славов-човекът без прякор в СИК.

2008-03-06T01:43:00.000-08:00

Ако има някой от босовете на бившата групировка СИК, чието име да е споменавано най-малко това е 45-годишният Стоил Георгиев Славов. Той дори си няма и прякор. Макар че той стои плътно сред създателите на структурата и фирмените є превъплъщения през десетина години.Славов е започнал кариерата си в бившето Управление за безопасност и охрана (Пето управление на ДС). Баща му Георги Славов бе персонален шофьор и охрана на несменяемия шеф на съветниците на Тодор Живков проф. Нико Яхиел.Стоил Славов е сред хората, тръгнали от някогашната групировка "Аякс" на бул. "Симеоновско шосе", за да достигне водещо място в управите на "Интегруп енд партнърс" и "Интерпетролеум енд партнърс". Във всички фирмени документи името му стои до Красимир Маринов Големия Маргин, Румен Николов Пашата, Дмитрий Минев-Руснака и Младен Михалев-Маджо. Говори се, че именно Славов е мозъкът на схемите за търговията с петролни продукти, донесли внушителни печалби на групировката в началото на 90-те години. С малки изключения, Стоил Славов успя да се опази от скандалите, избухващи често около шефовете на СИК. Макар че никой не отричаше авторитета му сред хората от сенчестите среди. През 1999 г. кражбата на "Мерцедес" Е-класа на съпругата му в кв. "Люлин" стана причина за твърде неприятно напрежение сред силовите групировки. В полицейските среди дори се говореше, че прострелването на 32-годишният Мико Цанов на 12 януари 1999 г. е резултат от този неудачен апашки удар.В по-ранните си години Стоил Славов беше и единственият шеф от СИК, който беше арестуван в Шумен и прекара денонощие в килията по обвинение в побой. През 1997 г. той с още трима души жестоко преби шуменския бизнесмен Петър Петров-Ретрото. Според неофициалната версия причина за побоя в механа "Осмарска изба" в града е опит на Славов да прибере доходния бизнес с прасета на Ретрото. На другия ден обаче насиненият Петров сам се отказа от твърденията си и оттегли обвинението срещу Славов. Пак тогава се говореше, че шуменски следовател лично е донесъл на Стоил Славов обвинителното заключение, за да се запознае с него в София. Магистратът дори с командировачните си пренощувал в хотел "Хранков".За близо 14 години по върховете на СИК Стоил Славов има участие в 18 фирми, като две са негови 100 процента. С Маргина, Пашата, Руснака, Венци Стефанов, Маджо и Милчо Бонев бай Миле са в съвета на директорите на "Интергруп". През 1999 г. обаче те отстъпват местата си на по-малко известни личности. Сред фирмите с участие на Славов са "Карго контрол консултантс" ООД и "Корабна агенция интершип"ООД. Дружествата са регистрирани в Бургас и според запознати, точно те са главните звена в търговията с петролни продукти. С небезизвестния Валтер Папазки Стоил Славов е съдружник в "Империал груп" ООД. Славов е 100 процента собственик единствено в "СС Контакт" ЕООД и "Сова Стоил Славов" ЕТ. Предметът на дейностите на дружествата е от автосервизи, през търговия до туризъм и ресторантьорство. През 2003 г. Стоил Славов регистрира със съдружници в Стара Загора и фирма "Интергаз" дъщерно дружество на "Интерпетролеум". Предметът на дейност е бутилиране и търговия с газ. Славов не се появяваше по светски събития, дискотеки и кръчми. За последно за него се чу, че е разпитван около убийството на Филип Найденов-Фатик през лятото на миналата година.

Румен Гаитански-вълка

2008-02-22T23:54:00.000-08:00

На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос.

Пантю Пантев-Поли

2008-02-22T23:47:00.000-08:00

Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.

Евтини Хотели В Цял Свят - с hot-booking.com

Николаи Цветин-Близнака

2008-02-22T23:41:00.001-08:00

Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана...

Милчо Бонев-Баи Миле

2008-02-22T23:27:00.000-08:00

Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи.

Братята Маргини - обичайните заподозрени

2008-02-22T21:40:00.000-08:00

Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста.

Иво Карамански-Кръстника

2008-02-22T21:25:00.000-08:00

Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление."

Смърта на Големите

2008-02-22T19:02:00.000-08:00

31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".

13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.

На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.

24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.

30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.

30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.

20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.

26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо.

14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.

4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.

22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.

9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.

10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.

15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.

7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.

19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.

17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.

18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.

6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.

13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.

5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.

8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.

8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.

19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.

31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.

18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.

8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.

7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.

29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.

16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.

15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.

28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.

9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.

01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.

16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".

5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".

9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.

22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.

28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.

16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.

15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.

18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали.

20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.

21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.

12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.

7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.

10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.

25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев.

Иван Тодорев-Доктора

2008-02-22T18:55:00.000-08:00

Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова.

Евтини Хотели В Цял Свят - с hot-booking.com

Димитър Джамов

2008-02-22T18:42:00.000-08:00

Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора".

Димитър Вучев-Демби

2008-02-22T18:32:00.000-08:00

Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент.

Георги Илиев

2008-02-22T18:18:00.000-08:00

Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов

Васил Илиев

2008-02-22T18:13:00.001-08:00

Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес

Боян Петракиев-Барона

2008-02-22T17:34:00.000-08:00

Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството.

Антон Милтенов-Клюна

2008-02-22T17:13:00.000-08:00

Антон Милтенов - Клюна е роден на 28 октомври 1973 година. Той е сочен за един от най-големите наркобосове в България през последните години. Според МВР е наследил убития през декември 2003 г. в Амстердам Константин Димитров- Самоковеца. Милтенов е смятан и за един от доверениците на Мето Илиянски. Година и половина по-рано - 28 юни 2002 Клюна е прострелян от снайперист в къщата, в квартал "Княжево". Едно от най-тежките дела срещу Клюна е за опита за покушение срещу Илиян Варсанов на 16 август 2002г в столичния квартал "Белите брези". В края на миналия век Клюна, Варсанов са дилъри към групировката около СИК. Предполага се, че са подчинени на Димитър Вучев-Демби, който работи тогава работи за убития на о. Аруба Поли Пантев. През есента на 2001 г. Клюна и Демби са обявени за общодържавно издирване заради убийствата на Леонид Фотев - Льонито Джуджето Един от големите случи, с които ще се запомни Милтенов е побоя на 7 ноември 2003 година в столичната дискотека "Ескейп", намираща се на метри от лобното място на Милтенов. Тогава хората на Клюна и на Красимир Маринов-Големия Маргин се сбиха. В дискотеката по същото време се намират Константин Димитров Ц Самоковеца, Дмитрий Минев - Руснака - също убит и Йордан Гиздов. В първите дни на 2004 година срещу Клюна стрелят с гранатомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът засяда. Срещу брата на Клюна Камен стрелят на 10 юни 2004 г. в кв. "Надежда. Според справка АПИС Антон Милтенов е собственик "Капитал дубъл". Фирмата се занимава с много дейности. Милтенов притежаваше 52 на сто от "Нет Рънър". Съсобственици са Николай Иванов Тонев и Калин Светлинов Пенков. Фирмата се занимава с търговия. На 1 април 2005 братът на Антон Милтенов - Камен вече собственик на 48 на сто от фирмата. Тонев и Пенков вече не участват. Клюна притежаваше и 99 на сто от фирмата "РСБ Комюникейшън", където съ-управлители са радиоводещият Боби Цанков и Полина Сергеева Тодорова. Милтенов и Тодорова притежават равни части от фирмата "Ултимейт спийд технолоджис" ООД, която подобно на "РСБ Комюникейшън" се занимава с далекосъобщения.

Грозни мутри вилнеят в българския престъпен свят

2008-02-22T13:34:00.000-08:00

Групировките владеят голяма част от икономиката Майкъл Уинфри, Ройтерс 29 март 2005 Когато два елегантни черни Седан-а спират пред вратата, продавачката в столичен магазин знае точно какво ще последва. От колите излизат гангстери, щурмуват съседния офис и пребиват до безсъзнание собственика на първодивизионен футболен клуб. Тогава неговите бодигардове се втурват вътре и започва стрелба. "Хората отвън се струпват на тротоара или се опитват да бягат", казва продавачката, която не пожелава да назове името си. "Ние всички бяхме ужасени", добавя тя.