Антон Агонцев

Участникът в "Сървайвър" застрахова силово Студентски град и стана ортак с Маргините и Димата Руснака.Популярният герой от "Сървайвър" Антон Агонцев се е научил да оцелява много преди да попадне в риалити шоуто по Би Ти Ви. Неговото минало е изпъстрено с безброй премеждия и опасни случки и може би заради това той е от участниците, които никога не се жалват от условията на острова. Агонцев е типичният пример за борчето, което е станало мутра, а след това - честен бизнесмен. Годината е 1992,. Агонцев е студент трети курс в Национална спортна академия, Той е любител на бойните изкуства, като влиза в академията със специалност „Йорба". В състезателните си години е печелил няколко републикански титли, излизал е и на международни първенства. Като студент се представя много добре и показва голям природен интелект. Успява без особени проблеми да си взема и трудни изпити като анатомия, биохимия и биомеханика. Точно в тази година обаче започва масовото настъпване на престъпността в България. На мода са мутренските бригади, а борците от НСА са първите попълнения в редиците на организиращата се престъпност. Антон Агонцев също не прави изключение. Заедно с още двама приятели - Васко и Тони, Агонцев основава охранителната фирма УТА. В превод това означава Васко, Тони и Антон. фирмата не се занимава само с охранителна дейност. "Ви Ти Ай" успява за много кратко време да превземе Студентски град и след това тръгва и към други квартали на столицата. Тримата съдружници се превръщат във властелините на студентското градче. Където отидат, сервитьорите стават слуги, а собствениците треперят от страх. Който не иска да бъде охраняван, започва да си има неприятности. Или ще му изгори заведението, или ще бъде наводнен или най-ненадейно някой ще му изпочупи стъклата на ресторанта. В крайна сметка всички се подчиняват. Няма заведение в студенското градче, което да не е лепнало стикер на охранителна фирма.

Макаров-България

Произвежданите по лиценз в България от Завод "Арсенал" - Казанлък пистолети "Макаров" са точно копие на руския образец. Различни са само нанесените фирмени маркировки и цвета на оксидацията на някои части. Както твърдят от фирмата, по качество българските пистолети не отстъпват на изработваните в другите страни.
Напоследък се появиха български пистолети "Макаров" с някои незначителни изменения. В съответствие с модерните тенденции е променена спусковата скоба, като е разширена в предната си част, за по-удобно захващане на оръжието при стрелба с две ръце. Като опция в основата на рамата на някои образци може да се монтира лазерен целеуказател. По клиентска поръчка са възможни изменения на дизайна - чирени на ръкохватката, лого и т.н. Възможни са следните повърхностни обработки: оксидация, лъскав хром, матиран хром и матирана оксидация.
Към българския "Макаров" може да се монтира шумозаглушител с маса около 0.300 кг. и габаритни размери 45х218 мм. Навива се на дулната част на цевта.

Евтини Хотели В Цял Свят - с hot-booking.com

Янко Ваташки-Лудия

Той е роден в радомирското с. Друган през 1963 г. През 80-те години той е чейнчаджия и дребен измамник по морското крайбрежие, а първото му дело е образувано през март 1987 г. - за измама. В началото на 90-те Лудия се занимава с автокражби в Чехия и Унгария редом с Иво Карамански. През 1993 г. се прибира в България и става един от основните играчи в трафика на крадени коли и магистрални грабежи. Година по-късно Ваташки влиза и в трафика на хероин. През есента на 1995 г. той е обявен за издирване, след като при няколко грабежа в София задигна пари и стоки за около 50 млн. стари лева. За да се измъкне от българското правосъдие, той бяга в Чехия, а по-късно се премества в Унгария. Там заедно с други българи Лудия продължава да се занимава с грабежи и рекет. Той е задържан от полицията и в Чехия, и в Унгария, а по непотвърдени данни е лежал в затвори там. В средата на април 1996 г. Янко Ваташки инсценира собственото си убийство след престрелка на жп гарата в Будапеща. Твърди се, че след това сам си е разлепвал некролозите по улиците и е пуснал слух към България, че е убит.В края на 90-те години Лудия има четири висящи дела у нас за изнасилване, квалифициран грабеж и финансови престъпления. Заради дебелото си криминално досие той попада в списъка "Начев" (става дума за идеята на тогавашния вътрешен министър Любомир Начев за задължително задържане под стража на престъпници с повече от две висящи дела). Ваташки не е заловен от Интерпол в Унгария и се завръща с фалшив паспорт в България в началото на 1997 г. У нас се захваща отново с грабежи и изнудване. Той организира и мрежа за проститутки. Ваташки никога не участва директно в извършването на престъпленията, а използва свои хора. Публикации в пресата през 1995 г. го набеждават като извършител на убийството на Васил Илиев, създател на ВИС.На 24 юли 2002 г. при специализирана акция на НСБОП, СДВР и РДВР-Перник е разкрита група, занимаваща се с изнудвания, отвличания и рекет в Софийско и Пернишко. Задържани са основният й организатор - Янко Ваташки, на 39 г., от Перник, и двама от съучастниците му - Любомир С., на 35 г., и Ивайло П., на 39 г., от Радомир. Според спецполицаи тримата са сред първите изпълнители на "мокри поръчки" на бившата силова групировка ВИС. Те са задържани заради отвличането на арабина Мохамед Атти, станало в края на юни 2002 г. в центъра на София. Атти е със статут на постоянно пребиваващ в България, а съпругата му е българка. В първите три дни след отвличането чужденецът е оставен без храна и вода и подложен на жестоки мъчения - горили краката му с ютия и го рязали с нож по тялото. За да го освободят, похитителите поискали от близките му 20 000 долара. Получават откупа и освобождават жертвата си.

Христофорос Никос Аманатидис-Таки

Кой е Таки ?
Съдия Георги Ушев остана изненадан от проявения интерес от няколко журналисти към на пръв поглед дребния характер на делото. По всичко изглежда, че съдията дори нямаше и идея, че подсъдимият по делото се смята за един от наследниците на империята на покойния лидер на бившата силова групировка ВИС Георги Илиев. В действителност Христофорос Аманатидис никога не е бил сред “осветляваните” лидери на групировката, ако изключим едно негово 24-часово задържане преди години, след поредната кървава вендета в столицата.За служителите на оперативните служби на МВР, които се занимават с наблюдението на организираната престъпност, Таки обаче не е неизвестен. Смята се, че той е един от хората, които от години ръководят мрежата от наркодилъри на бившата ВИС. В подземния свят се знае, че допреди година чрез наказателната бригада, известната с името си “Бандата с чуковете” , Таки контролираше дилърите и респектираше конкуренцията на наркопазара. На 19 август 2004г. на паркинг на булевард “Пушкин” в квартал “Павлово” неивестен килър уби един от лидерите на бригадата 24-годишния Славчо Симеонов. Свидетел на убийството стана по-големият му брат Любо, който и до днес продължава да е охранител на Таки. Запознати с навиците на Христофорос споделят, че той е един от най-пазените представители на сенчестия бизнес у нас. Освен цяла кохорта от анаболни телохранители, Таки ползва и нетрадиционна за мирни времена защита. При предвиждаването си в бронираните автомобили и джипове, Таки винаги носи на главата си армейска каска, която да го предпазва от куршумите на снайперист. Гръцката фамилия Аманатидис е известна и на столичните общинари. Именно Таки, заедно с най-близкия му приятел и съдружник Красимир Каменов - Къро са хората, които макар и индиректно седят зад фирмите “Паркинги и гаражи” и “Ауто мобайл”. Двамата поеха контрола върху основните паркинги в центъра на столицата след мистериозното изчезване на друг от лидерите на ВИС - Методи Методиев, известен като Мето Илиенски в края на 2003г. За него се смята, че е контролирал цялата незаконна дейност на групировката. На 5 февруари 2005г. пък в автомобила си “Ауди” А6 бе намерен убит бившия шеф на фирма “Паркинги и гаражи” Георги Василев. Покойният съдружник на висаджиите изкара три мандата като общински съветник на СДС.Таки е известен и на по-запознатите фенове на ФК “Левски”. Изживяващият своя повторен звезден миг в синия отбор, Даниел Боримиров е женен за по-голямата сестра на Таки - Афродита. Именно чрез сестра си, Таки участва във фирмата “Абоба 2000” ООД, която пък според фирмените регистри държи 12 % от “Ауто мобайл”, както и 30% от “Паркиране и гаражи мениджмънт”, която е в ликвидация. В “Абоба 2000” съдружник на Афродита е Светлана Каменова, която е съпруга на най-близкия приятел на Таки, Красимир Каменов - Къро.Както е типично за повечето “добре облечени” бизнесмени и 30-годишният Таки няма сериозни директни участия в търговски дружества. Според фирмените регистри, Аманатидис освен, че е едноличен търговец, държи и 100% от фирма “Еврофинанс Фактор”, 33% в строителната фирма в ликвидация “СРБ 97”, 50% от “ТИМ 97”, с предмет на дейност питейни заведения. По подобие с акционерното участие на сестра му в “Абоба 2000”, чрез подставени лица Таки индиректно контролира още няколко фирми.Твърди се, че след убийството на лидера на ВИС Георги Илиев на 25 август 2005г. Аманатидис поискал от вдовицата Мая дял от империята на доскорошния си шеф. Таки имал претенциите да наследи Илиев, защото участвал в голяма сделка на покойния в Сърбия. В действителност Таки и Къро наистина наследяват част от разпадналата се вече структура на “ВАИ холдинг”.

Недосегаемия Фатик

Атентатът
На 19 август 2003 год. около 11.30 часа сутринта сребрист мерцедес S600 с регистрационен номер BB FN 888( BB- от baba, в превод от турски “баща” , F – Фатик N- Найденов),идващ от Бояна по бул.България, пътуващ за хотел Хилтън , спира на кръстовището с бул.Гоце Делчев на червен светофар.
В този момент по диагонал отдясно набива спирачки Фолскваген Голф , тъмен на цвят, със затъмнени стъкла. От него изкачат двойка маскирани мъже, въоръжени с автомати АК-47, като единия започва да стреля по задното стъкло на лимузината , а другият надупчва цялата й дясна страна.Според някои от свидетелите стрелецът е бил един. Целта на атентаторите е седналият на задната дясна седалка Филип Найденов , по известен като Малкия Фатик.
Румен Желязков – Жабока , шофьорът на Фатик, явно запазил самообладание , потеглил по бул.Гоце Делчев към Военна Болница. След минути пристигнали , но лекарите изваждат бизнесмена мъртъв от колата. На площадката на болницата имало ужасно много кръв, а по спрения автомобил имало над 30 дупки от куршуми.
На шофьора на Фатик , Румен Желязков, който също бил ранен , била оказана навременна спешна помощ и така била предотвратена смъртта му. Но не за дълго. На 15 април в село Душинки , Брездник е намерен трупът на бившия борец, с куршум в слепоочието и пистолет “Парабел” в ръката. Основната версия за смъртта е самоубийство. Съществена информация , тиражирана в медиите тогава е,че Желязков освен шофьор е бил и бизнес партньор на убития 2 години по-рано Фатик.
Кой е човекът , наричан от пресата Митичния Фатик?
Бащата му , Исмет Тюркмен Шабан е широко известна личност в заинтересованите среди. Сириец по произход, той пристига в България през 60те години на 20 век, след като вече има издадена смъртна присъда в Турция.
Каквото и да се каже за него, по-скоро би било в сферата на предположенията и догадките. Сигурни са само факта за близката връзка със семейство Живкови, участието в търговията с оръжия на Кинтекс и работа с контраразузнаването. Заради дарени антики на стойност над 200 000 долара , Шабан е удостоен с орден “Кирил и Методий” I степен.
Твърди се ,че Големия Фатик прокарва в България производството на каптагон ( синтетичен наркотик от групата на амфетамините) и посредничи при големи сделки с близкия изток. Обществена тайна са големите количества наркотици произвеждани под покровителството на държавата и по-точно на лицата представляващи нейните органи.
Привилигированото положение в което се намира семейството, им позволява нечувани за социалистическата епоха възможности. Най-яркият пример е случаят , когато Малкия Фатик блъснал и убил две момичета , връщащи се от пързалката “Славия”, докато карал с бясна скорост Поршето си на бул. Цар Борис III. След това бил покрит от службите , тъй като бащата на едното от момичетата бил полковник от Държавна сигурност, който му вдигнал мерник.
Големият Фатик умира от панкреатит през 1998 година, а бизнесът му е наследен от сина му.
Името Филип Димитров Найденов , както се нарича по паспорт Фатик, е знак на благодарност и уважение към бащата на Илия Павлов – Димитър Найденов. Със шефа на Мултигруп двамата са били в близки отношения , както и със починалия собственик на “Мобилтел” Владимир Грашнов.
Твърди се ,че Иван Тодоров-Доктора е започнал бизнеса си именно благодарение на фамилията Шабан. Освен това Фатик е имал дялове от “Унисон” – фирмата на убития през 1997 година Емил Димитров Макарона 2001 год. Изброяването може да продължи още дълго…
Според запознати основния му бизнес е бил с трафик на автомобили. Луксозните возила тръгвали от Италия под контрола на мафията и пристигали тук , като по-голямата част продължава за Русия и Близкия изток.
След 1990 година Фатик успял да вкара повече от 50000 луксозни коли. Васил Илиев е застрелян в Мерцедес-а , който купил на същия ден от “Бабата”. Мерцедесите на Константин Димитров – Самоковеца са купувани от същото място – за по 1000 лева.
Името на бизнесмена се свързва основно и с трафик на наркотици и контрабанда.
Така след убийството му главния секретар на МВР , ген. Бойко Борисов обобщава трите основни мотива на убийството по които работи следствието: Лични, Контрабанда и трафик на крадени коли.
Задържани са шестима заподозряни след ДНК тест на следи в опожарения Фолксваген Голф, с който са пътували атентаторите: Йосиф Йосифов – Йоско, Асен Петров – Шаки, Стефан и Даниел Георгиеви, Ивайло Симеонов и Борис Арсов- Арчо. Впоследствие са освободени с мярка за неотклонение – парична гаранция.
Последният е намеререн мъртъв с два куршума в главата пред Боянската църква на 28 ноември 2003 год.
Делото за убийството вмомента е спряно. Няма улики , нито заподозряни.

Стоил Славов-човекът без прякор в СИК.

Ако има някой от босовете на бившата групировка СИК, чието име да е споменавано най-малко ­ това е 45-годишният Стоил Георгиев Славов. Той дори си няма и прякор. Макар че той стои плътно сред създателите на структурата и фирмените є превъплъщения през десетина години.Славов е започнал кариерата си в бившето Управление за безопасност и охрана (Пето управление на ДС). Баща му Георги Славов бе персонален шофьор и охрана на несменяемия шеф на съветниците на Тодор Живков ­ проф. Нико Яхиел.Стоил Славов е сред хората, тръгнали от някогашната групировка "Аякс" на бул. "Симеоновско шосе", за да достигне водещо място в управите на "Интегруп енд партнърс" и "Интерпетролеум енд партнърс". Във всички фирмени документи името му стои до Красимир Маринов ­ Големия Маргин, Румен Николов­ Пашата, Дмитрий Минев-Руснака и Младен Михалев-Маджо. Говори се, че именно Славов е мозъкът на схемите за търговията с петролни продукти, донесли внушителни печалби на групировката в началото на 90-те години. С малки изключения, Стоил Славов успя да се опази от скандалите, избухващи често около шефовете на СИК. Макар че никой не отричаше авторитета му сред хората от сенчестите среди. През 1999 г. кражбата на "Мерцедес" Е-класа на съпругата му в кв. "Люлин" стана причина за твърде неприятно напрежение сред силовите групировки. В полицейските среди дори се говореше, че прострелването на 32-годишният Мико Цанов на 12 януари 1999 г. е резултат от този неудачен апашки удар.В по-ранните си години Стоил Славов беше и единственият шеф от СИК, който беше арестуван в Шумен и прекара денонощие в килията по обвинение в побой. През 1997 г. той с още трима души жестоко преби шуменския бизнесмен Петър Петров-Ретрото. Според неофициалната версия причина за побоя в механа "Осмарска изба" в града е опит на Славов да прибере доходния бизнес с прасета на Ретрото. На другия ден обаче насиненият Петров сам се отказа от твърденията си и оттегли обвинението срещу Славов. Пак тогава се говореше, че шуменски следовател лично е донесъл на Стоил Славов обвинителното заключение, за да се запознае с него в София. Магистратът дори с командировачните си пренощувал в хотел "Хранков".За близо 14 години по върховете на СИК Стоил Славов има участие в 18 фирми, като две са негови 100 процента. С Маргина, Пашата, Руснака, Венци Стефанов, Маджо и Милчо Бонев ­ бай Миле са в съвета на директорите на "Интергруп". През 1999 г. обаче те отстъпват местата си на по-малко известни личности. Сред фирмите с участие на Славов са "Карго контрол консултантс" ООД и "Корабна агенция интершип"ООД. Дружествата са регистрирани в Бургас и според запознати, точно те са главните звена в търговията с петролни продукти. С небезизвестния Валтер Папазки Стоил Славов е съдружник в "Империал груп" ООД. Славов е 100 процента собственик единствено в "СС Контакт" ЕООД и "Сова Стоил Славов" ЕТ. Предметът на дейностите на дружествата е от автосервизи, през търговия до туризъм и ресторантьорство. През 2003 г. Стоил Славов регистрира със съдружници в Стара Загора и фирма "Интергаз" ­ дъщерно дружество на "Интерпетролеум". Предметът на дейност е бутилиране и търговия с газ. Славов не се появяваше по светски събития, дискотеки и кръчми. За последно за него се чу, че е разпитван около убийството на Филип Найденов-Фатик през лятото на миналата година.