КАК МУТРИТЕ ЛЕГАЛИЗИРАХА ЧАЛГАТА

"Един коварен изстрел,червени рози-отново сме на гроба нечий..."
Така започва известното фолк парче "Бели птици" на Радослав Петров,по известен като Радо Шишарката.Песента е един от химните на тези,които всички преди 15-ина години наричаха "мутри". Безспорен факт е,че те са едни от най-големите виновници за "легализирането" на чалгата в началото и средата на 90-те години.ето и повече факти:
"Три живота ли да имам,пари немам аз, по добре хайдук да стана за да имам власт..."
Това е началото на пътя,по който поемат борците от "Олимпийски надежди".Певецът на ВИС Радо Шишарката възпява истинският начин,по който Васил Илиев и компания изкачват нови върхове.Култовата за началото на 90-те години песен носи красноречивото име"Столично борче". Ако трябва да се говори кой е певецът на ВИС,това безспорно е Радо Шишарката.Той е първият певец позволил си да възпее борците,рекета и изобщо начина по който те трупат състояния,с което печели и симпатиите им.Екстаракт на борческата епоха са хитовете му "Горски рекет" и "Флинстоун".В първата се пее за Кумчо Вълчо ,който търси Кума Лиса-шефката на публичния дом ,защото не си е плащала рекета.Герой в парчето е и баба Меца-шефа на бореца.Подобна е и идеята в във Флинстоун-сенатът решава че Барни Ръбълс и Фред Флинстоун не са си платили рекета...Откриването на емблематичния за ВИС ресторант МИРАЖ пък е белязано от появата на "Тигре,тигре".Радо Шишарката подарява песента на на Васил Илиев.От своя страна босът дарява певеца с ключовете на чисто ново БМВ!По това време МИРАЖ минава за чалга царството на ВИС.Там се изявяват още Сашо Роман,Еми Стамболова,Тони Дачева,покойната Румяна...Там редовно купонясват Иван Татарчев,звездите на Каналето,футболните герои от САЩ 94... Музикалната насока,по която поемат босовете е повлияна от набиращата скорост сръбска фолк музика.В чалгата Васил Илиев и компания намират своя собствена музика,с която да изразяват себе си. Пример за сръбската връзка е откриването на казино СЕВАСТОПОЛ през 93г.,-собственост на Иво Карамански.ВИП звезди като Владо Грашнов и Лора Видинлиева,Ботьо Ботев уважават събитието!На което специален гост е...Лепа Брена!На живо певицата радва с най-големите си хитове!Допир с фолка "Кръстника" на бг мафията осъществява и няколко години по късно когато издава албум с небезисвестната Грета Ганчева.Двамата дори правят концерт в НДК!Заглавната песен на албума"Мъжки размисли",дори звучи на погребението на Карамански.На всички е ясно,че с тази си дейност Карамански опитва да представи образа си в по светъл нюанс...И днес "творчеството" на Кръстника може да се намери в интернет.По същото време босовете на всички групировки вилнеят в заведения като "Чушките","Скай клуб"(днешния СИН СИТИ),дискотека"НЕРОН"...,където чалгата е на почит. Става време да се спомене и за фолк идола Володя Стоянов и неговата роля в "мутренската епопея".Началото на 90-те е ...В.Стоянов се изявява в битовата кръчма "Вкусното пиле" в Сандански.Един от редовните посетители е Георги Илиев.Една вечер алкохола и дрогата идват в повече на "главния"...Той сграбчва "воеводата" и го "отвлича"...Жоро Илиев го поднася на брат си като скъп дар.Въпреки началните си опасения,певецът от този ден се превръща в звездата на р-т МИРАЖ.Васил Илиев и компания често пеят с чаша вино в ръце неговите песни.След смъртта на Васко,Володя Стоянов се превръща в "придворния" певец на Жоро Илиев,чак до смъртта му.Трябва да се отбележи и една песен от творчеството на певеца-"Пирамиди,фараони",която е от периода преди да се насочи към македонската музика изцяло. Малко известен факт е един от приомите,които ВИС използва,за да легализират рекета.Васил Илиев става борец за авторски права-музикалните автори си търсят парите от собствениците на дискотеки,ресторанти,хотели,кафенета...Създадена е агенция"Музикаутор",която обединява наши композитори и текстописци,а висаджиите получават лиценз да ги защитават.Момчета с бухалки тръгват по заведенията и "подканват" собствениците да плащат авторски права.Борците гушват голям процент от сумите,другото отива за "Музикаутор".Тези,които откажат да плащат се наказват с глоби или осъмват без заведения.Националните медии обаче скачат срещу мутрите и ги обвиняват в опит на узаконяване на рекета. На малцина е известен фактът,че Васил Илиев и Слави Трифонов замисляли общ проект,с който да продуцират фолк музика.Краят на 1994 е-Васко и Дългия често си правят срещи,на които обмислят как да се захванат с фолк индустрията.Каналето имат издадени вече няколко албума,а Митко Пайнера е все още господин "никой".Идеята на шоумена и висаджиата е ясна -Васко дава парите,Слави ги "завърта".По това време само Радо Шишарката издава албуми ,но е факт че изведнъж под крилото на Слави се излюпват Сашо Роман и Сашка Васева-новоизгрели звезди от проходилата БМК.Мнозина писаха,че във вечерта,в която е застрелян Васил Илиев е отивал на среща със Слави в р-т МИРАЖ.Но никй не написа какво са имали да си говорят двамата.Според запознати причината е била именно общия им бизнес.След смъртта на Васко ,Трифонов продължава общото им дело и до 2003 БМК съществува и издава изпълнители като Хари Христов,Кали,Марко и Снежина,Сашка Васева,Сашо Роман,Мария Грънчарова(с която Вл.Грашнов записват и дует). Малцина знаят и че Васил Илиев запознава Христо Стоичков с легендата на сръбската музика Мирослав Илич,който гостува в заведние на боса на ВИС.Оттам тръгва и голямото приятелство между певеца и футболиста. "Императорът" е почитател и на Тони Дачева и орк.Кристал.Любимата му песен от техния репертоар е "Бедни-богати",на която кръщава и свой ресторант. Един от последните "шлагери",който покорява босът на ВИС е "Баровец" на Илиян Михов:
"Аз започнах с далавери станах бизнесмен, нямам пречки в живота Господ все е с мен...Баровец съм аз,баровски ще си живея всеки ден и час"
Благодарение на бай Миле пък,който се заимва със сръбските гангстери Сретен Йосич и Бранислав Лаинович-Дуги,често в заведенията на ВИС гостуват юго-фолк звезди.Редовен гост е придворният певец на Желко Ражнатович-Аркан,а именно Драган Коич-Кеба. Валдес също възпява възхода на групировките в култовото си парче "Жега":
"Купих си БМВ,ще запия в ДОМБИ БАР... евала на холдинга,евала бе София..."
След смъртта на Васил Илиев,"бардът" на ВИС-Радо Шишарката почита паметта на "покровителя" си с разтърсващата балада "Спомени",която и днес може да се намери в интернет и да накара всеки да настръхне:
"Спомени и сълзи останаха след теб Васко Илиев ,ти,братко мили! Вечно ще те носим в своите сърца и не ще забравим твойта доброта"

Стефан Мирославов - Крушата

Крушата е убит преди повече от 13 години. Преди смъртта си не е бил толкова известен- сочен е за елемент от престъпния свят и ако се съди по сведенията в медиите става въпрос за бандит от средно ниво( доколкото през 1993 година е имало изградена вертикална структура на престъпните организации) – тоест един от многото.
Съществуват две предпоставки, които правят случаят на Крушата уникален. На първо място това е първото борческо убийство – България дотогава не е ставала свидетел на поръчково убийство от такъв тип, извършено по такъв безцеремонен начин. Тази смърт е знамение, което после ще се реализира в над 100 убийства и може би не един и двама са съзнавали ,че те са част от тази серия. На второ място – впечатление прави начинът на извършване. Със снайпер от 70-80 метра по движещ се с огромна скорост Мерцедес.Първоначално изнесените данни в пресата говорят за супер-убиец, което при разговор по темата и досега може да се чуе, като твърдение.
Атентатът е описан доста колоритно в романа на Христо Калчев , “Нерон Вълка”. Доколко съвпада с реалността , това никой не може да каже. Известни са следните данни: Около 20 часа вечерта на 4 септември 1993 година Мерцедес Кабрио се движи по пътя Ловеч – София, когато на 7 км от Ловеч е застигнат от куршуми.Според последвалите експертизи колата се е движила със 100 километра в час. Поради особеностите на случая обаче , считаме ,че предценката за скоростта на движение е трудно осъществима и е много възможно скоростта да е било доста по-висока.
Местопроизшествието е прав път преди ляв завой със скатове от двете страни. Именно на единият скат легнал в храстите, снайперистът е причаквал жертвата си. Изстрелял е три куршума 7,62 мм , като смъртоносният е пронизал Мирославов във сънната артерия. Последвал е зрелищен сблъсък на луксозното возило с бетонната укрепителна стена. Опитите на разследващите да извадят трупа продължили повече от 3 часа.
Супер убиец ли е снайпериста наистина? От полицията твърдят обратното – доказателства за това са откритите 3 гилзи, опаковката от бонбони на местопроизшествието, както случайното попадане в сънната артерия - тъй като най-вероятно атентатора се е целил в главата. Нещо повече – при проведения следствен експеримент с участието на генерала от МВР Нонка Матова - притежател на над 600 медала по спортна стрелба , се установява или поне се твърди ,че убийството е можело да бъде извършено и от стрелец от средна класа , без пушката дори да има оптически мерник. Независимо от това – убиецът не е намерен. Дали опаковката бонбони не е дори подигравка със слабите органи на реда?
И така кой е Стефан Мирославов – Крушата? Роден е на 8 април 1965 година в село Кирчево, намиращо се на около 30 километра от Ловеч. Има по-голям брат – Иван. Учил е в спортното училище в Ловеч, където показва класата си на голям състезател по борба. От този период до 1992 година има няколко републикански титли, постига второ място на европейско и второ място на световно първенство. След Ловеч е приет в интерната за олимпийски надежди, а след това в ЦСКА, където го произвеждат в чин лейтенант.
Определят Крушата, като човек с лошо пиянство , а той в добавка на това обичал и да се бие. Със смъртта му се прекратяват двете водени срещу него следствия за сбивания в Ловеч. А по-рано през 1988 година , заради сбиване в хотел “Ловеч” е осъден от военен съд ( поради членството му в ЦСКА , формално се води като военен) на 2 години лишаване от свобода. Помилван е на 19 януари 1990 година от президента Петър Младеновслед 8 месеца прекарани в затвора.
Стефан Мирославов в партньорство с брат си , е имал бизнес отношения сГриша Ганчев, състудент на Иван Мирославов. След осъждането деловите им отношения прекъснали.
След 1990 година – натрупал капитал по неизвестни пътища, Крушата регистрира няколко фирми – “СТЕМА” ООД, “ОЛИМПИК” ООД , а в партньорство с Иван Кочев – Чомбе от Перник наемат склад в Илиенци , където печелят от продажба на електроуреди, алкохол и цигари.
Делото за смъртта на Крушата разбираемо е прекратено след изтичане на срока, след известно време е подновено още веднъж – отново без резултат и на този етап събира прах в архивите на следствието. Когато е било открито обаче се е работило по няколко версии:
Петрол и/или наркотици – Бригата на Крушата е искала да заеме позиции в бизнеса и е срещнала съпротива от останалите играчи;
Вендета – Крушата е жертва на отмъщението за убийството на руски мафиот на Слънчев бряг; С подобен характер е и тезата ,че поръчителят е офицер - баща на изнасилено от бореца момиче
Прекалено много информация – Крушата е убит , защото е бил информатор на полицията. Според друга версия – бореца е имал обширна информция за провеждания от висши функционери на Държавна сигурност внос и износ на наркотици;
Вътрешна работа – Мирославов е жертва на своите хора, ламтящи за издигане.

Пабло Ескобар

Пабло Емилио Ескобар Гавирия (на испански Pablo Emilio Escobar Gaviria) е известен колумбийски наркобарон. Ескобар толкова забогатява от търговията с наркотици, че Списание „Форбс“ го нарежда на 7-мо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. Той е смятан за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята.
Ранни години
Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от Антигуа (това твърдение никога не е доказано). В последствие се захванаща с бизнес с кокаин и през 70-те започва да изгражда огромна нарко империя. Репутацията му нараства, след като добре известният наркопласьор от Меделин Фабио Рестрепо е убит от хора на Ескобар през 1975 г. и всички хора на Рестрепо биват информирани, че ще работят за Ескобар. През май 1976 г. Ескобар и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.

Спечелване на слава
През 1982 Ескобар е избран за заместник-представител на Камарата на Представителите на Колумбийския Конгрес, като член на Колумбийската либерална партия. През 80-те Ескобар става международно известен, докато нарко мрежата му печели слава. El Cartel de Medellin започва да контролира голяма част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската Република с кокаина, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто качество на наркотика. Продукцията на Ескобар достига много други нации, главно намиращи се около двете Америки, въпреки че има слухове, че мрежата му достига и Азия.
През кариерата си Ескобар подкупва множество правителствени чиновници, съдии и политици.
Фаталният край
В продължение на 16 месеца Ескобар е преследван от колумбийските и американските власти, притекли се на помощ. Опитва се да води преговори с президента, като изпраща писмо в което казва, че ще се предаде отново само ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, а ако ли не щял да предприеме една от най-тежките бомбени атаки, която страната е виждала. На всички вече им е омръзнало от играта на котка и мишка и в отговор казват, че единственото което ще направят е да му осигурят защита. След като доверено лице на Ескобар предава думите на президента, Пабло е ядосан и предприема бомбена атака. Тя е предвидена да избухне близо до правителството, но нещата се объркват и тя избухва пред книжарница. Загиват 24 души и 73-ма са ранени. Много от тези невинни жертви са деца. Наркобарона е много ядосан от неуспешната атака и решава да предприеме втора. След първата той започва да губи общественото уважение. Втората бомба е заложена на произволно място и там са взети 11 жертви и още 200 ранени. Пабло решава да предпази смейството си от евентуален риск и ги изпраща за Германия, Франкфурт. Колумбийските власти разбират за това и се свързван с германското посолство с молба да не допускат близките на наркобарона. В отговор на молбата, немските власти се съгласяват с Колумбия и семейството на Ескобар е върнато. По този начин властите в Колумбия се застраховат тъй като те знаят, че Ескобар няма да предприеме кой знае каква атака имайки предвид че семейството му е в опасност. С връщането на неговите близки, властите ги чакат на летището и от там ги водят в хотел в центъра. По този начин те стягат примката около врата на Ескобар. Всички от правителството били в очакване Пабло да опита да се свърже със семейството си. Във всички тези премеждия, човекът който стоял най-близо до Ескобар била сестра му Мария. Тя многократно го умолявала да престане с тази кървава битка. След като наркобарона се свързва с фамилията си, нищо неподозиращият му син казва, че журналист иска да вземе интервю от баща му. Ескобар решава, че с това интервю може отново да вдигне реномето си пред колумбийското общество. Двамата със своя син се разбират да се чуят на 2 декември в 15:00ч. През тези месеци е действала анонимна организация наречена Los Pepes, която убивала хората на Ескобар. На 2 декември, ден след 44-ият рожден ден на наркобарона, той звъни на сина си 15мин. по рано и така те започват да отговарят на 40-тте въпроса. Ескобар говори от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи. В 15:03ч. той спира и влиза в някаква къща, продължавайки да говори със сина си по телефона. В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега ще почакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата и Ескобар дочува стъпки. Казва на сина си, че нещо ства и че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона той взема пистолета си. Телохранителят му в опита си да го защити умира. Ескобар изстрелва няколко изстрела след което скача от прозореца и се озовава на покрива като се надява да избяга, несъзнавайки че долу има още много полицаи готови да го хванат жив или мъртъв. Пабло Ескобар е прострелян 3 пъти, от които единият е в главата и той е смъртоносен. Той бива убит на покрива в опита си да избяга. На поклонението му се стичат хиляди жители на Колумбия, за да го почетат за последно. Въпреки 74-те жертви, шестотинте ранени и хилядите убити полицаи Пабло Ескобар си остава герой за населението, тъй като за тях той е известен единствено със щедростта си.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE_%D0%95%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80“.