четвъртък, 7 януари 2010 г.

10-ина босове са начело на иманярската мафия

Всичко за най големият бизнес на мафиотите
Между 10 и 15 души контролират трафика на антики от България към Западна Европа.Това са хората на върха на иманярската мафия. Конкуренцията сред трафикантите е сериозна, защото печалбите от старинните монети и статуетки се равняват на тези от дрогата. По неофициални данни на прокуратурата годишните приходи за босовете от най-масовите антики се равняват на 30 милиона лева.Разследващи очакват през март да има раздвижване на пазара с исторически ценности, тъй като със затоплянето на времето иманярите започват да работят активно. Дилърите на антики на ниско и средно ниво си правят срещи, на които обменят информация и договарят сделки.Сбирките се правят във Велико Търново, Шумен, Стара Загора, Монтана. На определеното място всеки дилър носи стоката си.“Това е един вид нелегален пазар, но по сергиите няма ценни предмети. Там дилърите си правят уговорките, на тези срещи се възлага поръчката, като по-късно на друго място се прави плащането и предаването на стоката”, обясни специалист в борбата с трафика на културни ценности.Едно от местата за сбирки е столът на Великотърновския университет. Всяка първа събота от месеца иманяри си уреждат срещи в стола на студентите.“В университета ходят и дилъри на по-високо ниво, когато искат да проверят какво се предлага и да си поддържат контактите. Все пак трябва да се познават, за да знаят кой с какво разполага. Повечето от тях разпъват маси, на които излагат старинни пистолети и саби. По едно време дори слагаха табелки, че стоката не се продава – един вид само за показване”, казва разследващ.Анализите на експертите сочат, че в иманярската мафия има три нива. На най-ниското са копачите. Те си ходят спокойно на работа, както всеки български гражданин. Дилърите изкупуват стоката, а босовете разработват каналите и изнасят антиките в чужбина, където цената им на търг скача стократно.В момента има ударни групи с металотърсачи, които само чакат поръчка. Цели села в Сливенския Балкан се издържат от този бизнес. Иманярите са снабдени с най-добрата техника. Уредите им засичат малка монета на разстояние от 30 до 60 сантиметра. Съвременните машини могат да разпознаят метала, от който е изработен предметът, и по-този начин иманярите се ориентират дали си струва да се копае.Има случаи, в които дилърите на средно ниво купуват техника, дават я на работниците и те започват да обръщат земята. Плаща се или твърда надница, или процент от намереното.“Всички по веригата са образовани. Вече и копачите започнаха да четат повече. Интернет също им помага да се ориентират за цените и самите работници си определят по-високо възнаграждение, като дилърите не могат да купуват за жълти стотинки, както беше в миналото”, обясняват специалистите. След края на копането започва отсяване. Хубавите експонати отиват в ръцете на нашите т.нар. “колекционери” или се предлагат по аукциони в Европа.Местата, където копането не е спирало дори и през зимата, са Видинският регион, плевенското село Геген, както и около древния град Нове до Свищов. В последно време иманярите пробиват и в югоизточния регион край Хасково.Причината за това е, че местността дълги години е била военна зона и достъпът е бил ограничен.Ценностите от тези места се изнасят през граница от шофьори на тирове. Те познават много добре митничарите и знаят в коя смяна да минат. Водачите получават малко кашонче, което прибират в кабината при личния си багаж. Не знаят какво има в него, но са предупредени, че не карат наркотици или нещо опасно, за което може да лежат с години. Плаща им се по 600 евро на предадена пратка, твърдят запознати. Дори и да бъдат заловени, до организатора на канала не се стига, защото преди него има 3-ма-4-ма посредници, а шофьорът знае, че трябва да мълчи.Част от босовете на иманярската мафия са избрали да ръководят бизнеса си от чужбина. Небезизвестният Митко Бузата отговаря за канал към Австрия. Според полицейските анализи той се занимава с антични предмети още от 80-те години. Друг трафикант от Хасково с име на птичка притежава магазин за антични предмети в Мюнхен. Търговията зад океана се държи от семейство от Пазарджик. В САЩ от години продава антики и братът на бивш прокурор. Според запознати в последно време бизнесът му е замрял и мъжът e затънал в дългове.Двама от сериозните играчи в търговията с антики живеят в Монтана и Видин. Единият от тях няма нито един работен ден за последните 10 години, а живее в палат за стотици хиляди. Доста често той се е изплъзвал от закона с помощта на експерти, които изкарват заловените предмети фалшиви. Така човекът се разминава с актове за 50 лева за това, че негови мулета прекарва статуетка, струваща поне 5000 лева.Полицейските данни показват, че приходите от антики най-често се инвестират в строителство. Част от трафикантите вече притежават хотели по родното Черноморие.

Митьо Очите контролирал дори бизнеса с антики в бургаския регион


Според криминалисти от Бургас мутри на Димитър Желязков и до днес събират рекет от иманярите, които търсят антични съкровища в Несебър и Слънчев бряг. Морските курорти са златна мина за иманярската мафия. От години водолази организират частни експедиции в търсене на потънали кораби и съкровища. Процъфтяват и нелегални разкопки в Стария Несебър.
Само преди дни шефът на бургаската полиция Васил Едрев се похвали, че е предал на Археологическия музей безценно съкровище, част от древна гробница. Златните накити били открити от бизнесмен, който строял хотел в новата част на Несебър. Предприемачът обаче скрил съкровището и не информирал никого за находката от страх да не бъде рекетиран от Митьо Очите.
“Димитър Желязков не е колекционер, но без негово знание иманярите не могат да работят. Всичко, което се открие, отива при хората на Митьо Очите, те продават античните предмети на богати български колекционери. Много от иманярите плащат такса на наркогрупировката, за да търсят необезпокоявани гробници и потънали кораби в морето”, признават ченгета от Бургас. Преди четири години иманяр открил уникално тракийско съкровище и надгробни плочи. Мутрите на Митьо Очите обаче конфискували стоката и обезщетили иманяра със смешните 500 лева. След това продали антиките за 40 000 евро.
“Хората на Митьо Очите контролират дори уличните търговци, които държат сергии в Стария Несебър и нелегално продават антични монети и всякакви артефакти от древността на чужденци.

Миналото лято таксата, която всеки собственик на подобна сергия плащаше, бе 3000 лева”, твърдят ченгетата. Те обаче не можели да предприемат нищо, тъй като никой не смеел да се оплаче от терора, който Димитър Желязков им оказва дори от затворническата килия. Митьо Очите бе уличен като нелегален колекционер малко след ареста си през пролетта на 2006-а.
Тогава прокурорите отвориха банковите сейфове на несебърския Ал Капоне и откриха над 2 килограма антично злато. Митьо Очите обяви, че златото е на майка му Станка, която наследила пендарите от баба си. Сред монетите обаче имаше и няколко от III век преди Христа с висока нумизматична стойност, които бяха конфискувани.

Сръбският „Курир”: Бойко Борисов е чист мафиотски бос!


Сръбският таблоид „Курир” се опитва да алармира ЕС за опасността, която носи премиерският пост на Бойко Борисов. „Чист мафиотски бос е застанал начело на България” – пише сръбският журналист. Той обвинява премиера в множество престъпления, включително и убийства.



По заповед на Борисов в държавата бяха извършени много неща на тъмно, които да разчистят пътя му към властта – смята авторът на статията. Журналистът се позовава на свои източници от сръбските сили за сигурност, които разследвали стари контакти на Бойко Борисов с видни тамошни мафиоти.

„Сърбия трябва да сезира с материала си ЕС, който пък трябвало да преосмисли отношението си към България, след като страната е управлявана от силов бос” – пише още журналистът.
„Статията не е анти-българска, тя е по-скоро анти-Борисов, но това не е изненада – в. „Курир” недолюбва българския премиер и често остро го критикува” – изразяват мнение медийни експерти в западната ни съседка.

„Това е пълен пасквил! Погледнете, че в материала няма никаква конкретика. Някой е писал, като е гледал в тавана. „Курир” не за първи път си позволява такава злостна вметка, но в Сърбия това е жълт таблоид без информационна тежест” – коментира експерт от нашата правителствена информационна служба.

Или както се казва в един афоризъм за Б. Б.: „Когато някой нападне Бойко Борисов, в дознанието полицията записва код 45-11 – „самоубийство“.

Япончик - кръстникът на руската мафия


Вячеслав Иванков е смятан за един от босовете на престъпния свят

Япончик, наричан така заради леко дръпнатите си очи, бе откаран в болницата в тежко състояние. Макар лекарите да успяха да го закрепят на първо време, до вчера те не даваха гаранции за живота му. Фактът, че Иванков все пак е оцелял, накара властите да предположат, че стрелецът или е бил дилетант, или нещо или някой му е попречил да довърши започнатото.

69-годишният Япончик е легендарна фигура в руския престъпен контингент, един от т. нар. воры в законе, както в Русия се наричат най-влиятелните лидери в гангстерските среди. Руски медии разказват, че благодарение на бойните си умения Иванков успява да се наложи в криминалния свят още в съветско време. Първата си присъда получава на 26 г. за джебчийство.

Япончик започва сериозната си „престъпна кариера” в края на 60-те – началото на 70-те години в т.нар. банда на Монголеца, ръководена от Геннадий Карков. След разбиването на бандата през 1972 г. Япончик сформира своя собствена група и бързо се налага като безспорен криминален авторитет. Според запознати по това време Иванков се ползва с протекциите на КГБ, тъй като е в състояние да контролира престъпни групировки на големи територии.

През 1982 г. той все пак попада зад решетките по обвинение в търговия с наркотици, но през 1991 г. е освободен предсрочно. Тогава за него се застъпват известни руски певци, артисти и правозащитници, сред които и Йосиф Кобзон.

В началото на 90-те години Иванков успява да се добере до Съединените щати като част от снимачния екип на режисьора Ролан Биков. Той остава в Страната на неограничените възможности и дори сключва брак с американка, за да легализира престоя си.

Япончик намира в САЩ необятно поле за разгръщане на криминалните си таланти. Той се занимава с многобройни дейности, включително търговия с наркотици и разчистване на сметки. След пристигането му в Ню Йорк рязко нараства броят на убийствата на имигранти от СССР в Бруклин, обикновено пречили по някакъв начин на криминалния бос.

ФБР следи Иванков още от първите дни на пристигането му, но едва 3 години по-късно успява да го арестува. През 1995 г. той е задържан по обвинения в сключването на фиктивен брак и в опит за изнудване на двама бизнесмени от руски произход - Александър Волков и Владимир Волошин. През 1997 г. е осъден на 9 години и 7 месеца затвор. Зад решетките руският бандит се отдава на творческа дейност, като пише стихове, приказки за деца и дори автобиографична книга под название „Срещу вятъра”.

През 2002 г. претенции към неговата особа обявяват и руските власти. Прокуратурата в Москва предявява задочно обвинение към Япончик за убийството на двама турски граждани през 1992 г. в московски ресторант. През юни 2004 г. Русия отправя официално искане към САЩ за екстрадирането на Вячеслав Иванков, което е одобрено от американците.

През 2005 г. обаче делото срещу Япончик търпи изненадващ обрат. Съдебните заседатели оправдават бандита въпреки доказателствата за вината му. От прокуратурата твърдят, че 7 от 12-те заседатели са имали криминално минало и не са били обективни. Това обаче не пречи на Върховния съд на Русия да потвърди оправдателната присъда.

Оттогава некоронованият цар на руската мафия живее в чужбина, но се връща от време на време в родината си. Той често е търсен като посредник и последна инстанция при решаването на спорове в престъпния свят в Русия. Предполага се, че няколко дни преди покушението Япончик е пристигнал инкогнито в Москва, за да посредничи между две от водещите групировки, контролиращи хазартния бизнес в страната – групите на Аслан Усоян и на Тариел Ониани. Руски медии смятат, че повод за засилените търкания за преразпределяне на териториите между двете влиятелни банди е станало влизането в сила на 1 юли на правителственото решение за затваряне на всички казина в столицата. Разследващите предполагат, че Иванков е подкрепил Усоян, което е довело до покушението срещу него.

Представители на правоохранителните органи изразиха опасения, че нападението срещу Япончик може да доведе до разразяването на кървава гангстерска война в Москва. Според оперативни работници обаче това няма да стане веднага, тъй като престъпните синдикати първо трябва да проведат свое собствено разследване по случая.

Междувременно се появиха теории, че покушението срещу Япончик е дело на руските спецслужби, които се опитват по този начин да провокират въоръжен конфликт между влиятелните банди. Така че истината може никога да не излезе наяве.

Смъртта на Япончик освети мощта на руската мафия
Смъртта на знаменития криминален бос Вячеслав Иванков, известен в престъпния свят с прозвището Япончик, няма да повлияе на разпределението на силите в престъпната общност, но може още повече да укрепи без друго силните позиции на мафиотския клан на Дед Хасан (Дядо Хасан - б.ред) - главния мафиот на съвременна Русия, съобщи за РИА Новости източник от московската криминална милиция. Иванов почина на 9 октомври в московския онкологичен център. Престъпният бос постъпи в болницата на 28 юли, след като бе ранен при покушение. Япончик бе деен привърженик на групировката на Аслан Усоян (Дед Хасан), който според мнозина експерти е мафиот номер едно в съвременна Русия.

“Иванков-Япончик, който напоследък бе предан привърженик на Дед Хасан - култова, легендарна фигура - бе пазител на традициите на престъпните среди и главната цел на отстраняването му бе да се предизвика шок в престъпния свят”, отбеляза източникът. В същото време Япончик вече не е имал каквото и да е решаващо влияние при възлагането на задачите в престъпните среди. Гласът му се чуваше, разбира се, но Япончик беше по-скоро представителна фигура, отколкото “повелител на съдбите”, добави той. Япончик бе убит, не за да му се отнемат някакви сфери на влияние и смъртта му едва ли ще доведе до преразпределяне на тези сфери в престъпния свят. Разпределението на силите ще си остане същото, посочи източникът.

Ониани и Дед Хасан

По данни на специалистите в последните години за престъпните сфери на влияние в района на столицата и в национален мащаб са се борили хора от две водещи мафиотски кавказки клана - групировката на Аслан Усоян (Дед Хасан) и Япончик, от една страна, и Талиел Ониани - от друга. По съветско време предприемачът от грузински произход Ониани е бил осъждан няколко пъти. По-рано в медиите се тиражира версията, че именно той може да е организирал покушението срещу Япончик. През 80-те години на миналия век Ониани бе смятан за най-авторитетния престъпен бос в Москва.
Погребението на Япончик. Снимка: краймраша

След разпадането на Съветския съюз групировката на произхождащия от Тбилиси Дед Хасан - също нееднократно съден - разпростря влиянието си в различни райони на страната. “Влиянието на Дед Хасан и неговия клан, най-близките му роднини, се простира до Урал, южните краища на страната, Москва, центъра на Русия. . . Самият Хасан е регистриран в Санкт Петербург, следователно там също има негови хора. Към това можем да добавим и влиянието му в по-близката и по-далечната чужбина, посочва източникът. Според криминалистите значителните доходи на групировката идват от незаконен хазартен бизнес, търговия с наркотици и оръжие и добив на природни ресурси, а също от “онези области на икономиката, в които се извлича значителна печалба и лесно могат да се укриват доходи, като строителството или пазара на недвижими имоти”.

Девет към едно за Дед Хасан

Япончик умря, но Дед Хасан е жив и войната му с Ониани продължава, макар позициите на последния да са значително отслабени, отбелязва източникът. През юни Ониани бе арестуван по обвинение в отвличане и съдът отсъди задържане под стража, въпреки молбата на адвокатите да бъде пуснат под гаранция от 15 милиона рубли.
“Сега разпределението на силите е девет към едно в полза на групировката на Дед Хасан. При тези обстоятелства убийството на Япончик би могло да е изгодно както за представители на едната, така и на другата групировка”, казва източникът.

“След смъртта на Япончик, който се ползваше с огромен авторитет, в престъпния свят не останаха хора, съпоставими с фигурата на Дед Хасан. В този случай, ако за организирането на убийството на Япончик обвинят Ониани - което, предвид сегашната ситуация някои няма да пропуснат да направят - то с Ониани “бързо ще си разчистят сметките” и от него може да се отвърнат и последните му поддръжници, допуска източникът.
Според него евентуално бъдещо развитие с жестоко реорганизиране на престъпните групировки би могло косвено да хвърли светлина върху виновника за смъртта на Иванков. Данните, предоставени от експерта, показват, че в света понастоящем има около 400 големи престъпни боса, като 10 процента от тях произхождат от Русия. Преобладаващата част от тези престъпни авторитети са от групировката на Дед Хасан, казва източникът.

Преразпределяне на силите няма да има

След смъртта на престъпния бос възникнаха опасения, че скоро по-младите му другари ще предприемат преразпределяне на сферите на влияние и дори криминална война. Председателят на парламентарния комитет по сигурността Владимир Василиев от своя страна смята, че смъртта на Япончик няма да доведе до взрив на престъпността. “Преразпределяне няма да има, а ако настъпи, то ще е дълбоко в престъпните среди и няма да застраши гражданите, заяви Василиев пред РИА Новости, изтъквайки, че преди е работил в правоохранителните органи, оглавявайки подразделението за борба с организираната престъпност към министерството на вътрешните работи. Следствените органи продължават разследването по делото за опит за убийството на Япончик.