През 30-те години на 20 век млад български емигрант е сред най-търсените личности едновременно от босовете на подземния свят и от полицията в Съединените щати. Името му е Тодор Кривналиев. Славата си печели чрез изкусните фалшификати,които прави на американски долари. Той се занимава се с еднодоларови банкноти, защото като всеки практичен българин пресмята,че тази банкнота има малка стойност и би могла да бъде подправена на много по-високата стойност. Еднодоларовите банкноти са любими на всички фалшификатори по простата причина,че техният размер отговаря на всички банкноти от другите емисии. Тодор Кривналиев попада в Америка с втората вълна български бежанци. Като повечето емигранти търси своя шанс за нов живот и за натрупване на капитал. Предполага се,че трудностите, които среща - липсата на работа и безпаричието, го подтикват да започне сам да произвежда пари. Българинът разработва собствена технология за фалшифициране на долари. Знанията и уменията, които получава в цинкографско училище, му помагат да разгадае кодовете за изработката на фалшификат. Той достига до една уникална идея за фалшифицирането на долари. Първо избелва доларът с хлорна вар. След това употребява фотофилтри,след което ги клишира по фото-път и по този начин се получава едно изключително високо качество на продукта, който той предлага на пазара. Така българинът всъщност използва оригиналната хартия на банкнотата, като само подправя стойността й - от 1 на 20 или на 50 долара. Първата серия долари, които фалшифицира са от 1922 година. Съвършенството между оригинал и фалшификат бързо го правят популярен в годините на черните сделки и контрабандатата в Съединените щати. През 1933 година Тодор Кривналиев е заловен от щатската полиция. Има няколко хипотези как точно е разкрит. Според едната - българинът е предаден от свой съдружник. Според друга - е разкрит от отблъсната любовница. Според трета е натопен от конкуренти. Осъден е по бързата процедура на 15 години затвор, но не лежи в американски затвор, а по решение на американското правителство като човек, застрашаващ националната сигурност е екстрадиран в България. Не е известно дали е лежал и в български затвор, защото през 1939 година София е залята от фалшиви долари. Тогава софийската полиция стига до лицето Тодор Кривналиев, за да установи,че той е автор на този твърде грандиозен проект. Като всеки фалшификатор и той прави своята грешна стъпка. В случая тази грешна стъпка е продиктувана от неговата лакомия.Той е искал да забогатее много по-бързо и това го кара да бъде не особено предпазлив.Той пуска на черния пазар много долари и кара службите да се усъмнят доколко законен е този поток. Когато започват експертизите се установява,че доларите са фалшиви. Полицията е знаела неговото криминално досие. Имала е данни от международното криминално бюро. Знаят,че е екстрадиран от Съединените щати и затова нямат колебания в намеренията му. Явно друг добър колкото него фалшификатор в София и в България по онова време няма. Фалшификаторът е заловен в дома си, превърнат в печатница за фалшиви долари. Конфискувани са собственоръчно направената му преса за печатане на банкнотите, клишета, инструменти. Оттогава е и единствената запазена снимка на Кривналиев в архивите на полицията. При обиска, който е извършен дома му през 1939 година сред многото материали и технически средства е конфискувана и саморъчно написаната рецепта, която е своеобразно ноу-хау за фалшифициране на пари. Тодор Кривналиев не предава тайната техника на друг. Няма помощници, нито ученици. Тодор Кривналиев за разлика от други значими фигури в престъпния свят по онова време е характерен със скромност и отшелничество.Около него няма жени, няма алкохол, няма скъпи обяди и вечери. По това време той вече е имал една много широка, може да се каже световна слава на един от най-добрите фалшификатори, заради което се е водил на отчет в световното криминално бюро. Той явно не излежава и присъдата, която българският съд му дава в рамките на 12 години за фалшифицирането на долари през 1939 година. Личността на фалшификатора отново се появява в архивите на българската полиция 4 години по-късно през 1943-та година. Така става ясно,че по време на Втората световна война Кривналиев пътува из Европа и няколко пъти пребивава в Германия. Затова ние научаваме от едно писмо на тогавашния началник на тайните служби към Столичната дирекция на полицията, в което той се обръща към свои колеги от административната полиция да му съдействат да арестува лицето Тодор Кривналиев при неговото завръщане от Виена. В ранния следобед на 1 ноември 1943 година Кривналиев и негов спътник са арестувани от българските тайни служби на гарата в Пирот. В един въпросник на Столичната дирекция на полицията за установяване на самоличността има няколко данни, които дават една малко по-точна и по-подробна информация за него, включително физически ръст, защо е бил в Германия, с какви намерения пътува там и каква е причината да се върне в България. Става ясно,че той е среден на ръст, чернокос с черни очи. От снимката ни гледа една строго лице с мустачки ала Хитлер по тогавашната мода. На въпроса: Защо се озовава в Германия? - той казва,ч е е отишъл в качеството си на работник. Кривналиев декларира, че е работил в завод за амоняк. Този факт допълнително забулва мистерията около него. В годините на хитлеристка Германия завод за амоняк близо до Лайпциг е сред най-известните предприятия на Третия Райх. Днес името му фигурира в черен списък на 2 хиляди и 500 германски фирми, в които насилствено са работили евреи от нацистките концентрационни лагери. Остава загадка как един от най-търсените фалшификатори въпреки 12 годишната си присъда успява не само да бъде на свобода, но и законно да напуска границите на държавата. Ние, които не знаем каква мисия е изпълнявал, оставаме с впечатлението, че той може би е работил в този завод за амоняк в Германия, но е изпълнявал други поръчки или други задачи, които са му били поръчани от други институции или лица. В досието на фалшификатора няма данни дали при залавянето му през 1939 година е вербуван за таен агент или е изпълнявал поръчки на високопоставени държавни лица. В този въпросник за установява на самоличността от 1943 година изрично е отбелязано, че той не е осъждан и не е лежал в затвор. От всички тези документи излиза,че той лежи в затвор единствено след 9 септември 1944 година- едно обстоятелство,което увеличава неизвестността към този интересен човек. След залавянето му през 1943 година, отново не е ясно дали Кривналиев излежава присъда. Според някои историци това е станало и фалшификаторът е освободен заедно с политическите затворници след 9 септември. Според други смяната на властта през 1944 година, българинът отново посреща на свобода. Тогава Тодор Кривналиев е на 37 години. Настъпва нов обрат в живота му. Народната власт оценява неговите възможности и най-неочаквано той се озовава като експерт на работа в монетния двор на БНБ. Интересна е тази подробност, защото един човек с подобен стаж, с подобни интереси попада точно в кацата с мед. Новото амплоа на държавен служител е само привидно за изкусния фалшификатор. Тодор Кривналиев не устоява на изкушението и се ориентира към ново предизвикателство- започва да фалшифицира ценни книжа и по-специално облигации, които пласира на черно. При ареста му през 1946 година са конфискувани саморъчно изработени клишета на държавни бонове от 5 хиляди лева. Осъден е в престъпление срещу държавата и през 1955 година умира в Централния Софийски затвор. Във всички материали, които са запазени официално упорито се избягва или неслучайно се изпуска думата за количество фалшифицирани бонове или долари. Запознатите с работата на самоукия фалшификатор признават, че изработените от него долари са достойни за определението "шедьовър". Фалшифицирането на долари при едно изключително добро качество при средствата, с които е разполагал, граничи с изкуство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар