Пабло Емилио Ескобар Гавирия (на испански Pablo Emilio Escobar Gaviria) е известен колумбийски наркобарон. Ескобар толкова забогатява от търговията с наркотици, че Списание „Форбс“ го нарежда на 7-мо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. Той е смятан за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята.
Ранни години
Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от Антигуа (това твърдение никога не е доказано). В последствие се захванаща с бизнес с кокаин и през 70-те започва да изгражда огромна нарко империя. Репутацията му нараства, след като добре известният наркопласьор от Меделин Фабио Рестрепо е убит от хора на Ескобар през 1975 г. и всички хора на Рестрепо биват информирани, че ще работят за Ескобар. През май 1976 г. Ескобар и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.
Ранни години
Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от Антигуа (това твърдение никога не е доказано). В последствие се захванаща с бизнес с кокаин и през 70-те започва да изгражда огромна нарко империя. Репутацията му нараства, след като добре известният наркопласьор от Меделин Фабио Рестрепо е убит от хора на Ескобар през 1975 г. и всички хора на Рестрепо биват информирани, че ще работят за Ескобар. През май 1976 г. Ескобар и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.
Спечелване на слава
През 1982 Ескобар е избран за заместник-представител на Камарата на Представителите на Колумбийския Конгрес, като член на Колумбийската либерална партия. През 80-те Ескобар става международно известен, докато нарко мрежата му печели слава. El Cartel de Medellin започва да контролира голяма част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската Република с кокаина, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто качество на наркотика. Продукцията на Ескобар достига много други нации, главно намиращи се около двете Америки, въпреки че има слухове, че мрежата му достига и Азия.
През кариерата си Ескобар подкупва множество правителствени чиновници, съдии и политици.
Фаталният край
В продължение на 16 месеца Ескобар е преследван от колумбийските и американските власти, притекли се на помощ. Опитва се да води преговори с президента, като изпраща писмо в което казва, че ще се предаде отново само ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, а ако ли не щял да предприеме една от най-тежките бомбени атаки, която страната е виждала. На всички вече им е омръзнало от играта на котка и мишка и в отговор казват, че единственото което ще направят е да му осигурят защита. След като доверено лице на Ескобар предава думите на президента, Пабло е ядосан и предприема бомбена атака. Тя е предвидена да избухне близо до правителството, но нещата се объркват и тя избухва пред книжарница. Загиват 24 души и 73-ма са ранени. Много от тези невинни жертви са деца. Наркобарона е много ядосан от неуспешната атака и решава да предприеме втора. След първата той започва да губи общественото уважение. Втората бомба е заложена на произволно място и там са взети 11 жертви и още 200 ранени. Пабло решава да предпази смейството си от евентуален риск и ги изпраща за Германия, Франкфурт. Колумбийските власти разбират за това и се свързван с германското посолство с молба да не допускат близките на наркобарона. В отговор на молбата, немските власти се съгласяват с Колумбия и семейството на Ескобар е върнато. По този начин властите в Колумбия се застраховат тъй като те знаят, че Ескобар няма да предприеме кой знае каква атака имайки предвид че семейството му е в опасност. С връщането на неговите близки, властите ги чакат на летището и от там ги водят в хотел в центъра. По този начин те стягат примката около врата на Ескобар. Всички от правителството били в очакване Пабло да опита да се свърже със семейството си. Във всички тези премеждия, човекът който стоял най-близо до Ескобар била сестра му Мария. Тя многократно го умолявала да престане с тази кървава битка. След като наркобарона се свързва с фамилията си, нищо неподозиращият му син казва, че журналист иска да вземе интервю от баща му. Ескобар решава, че с това интервю може отново да вдигне реномето си пред колумбийското общество. Двамата със своя син се разбират да се чуят на 2 декември в 15:00ч. През тези месеци е действала анонимна организация наречена Los Pepes, която убивала хората на Ескобар.
На 2 декември, ден след 44-ият рожден ден на наркобарона, той звъни на сина си 15мин. по рано и така те започват да отговарят на 40-тте въпроса. Ескобар говори от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи. В 15:03ч. той спира и влиза в някаква къща, продължавайки да говори със сина си по телефона. В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега ще почакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата и Ескобар дочува стъпки. Казва на сина си, че нещо ства и че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона той взема пистолета си. Телохранителят му в опита си да го защити умира. Ескобар изстрелва няколко изстрела след което скача от прозореца и се озовава на покрива като се надява да избяга, несъзнавайки че долу има още много полицаи готови да го хванат жив или мъртъв. Пабло Ескобар е прострелян 3 пъти, от които единият е в главата и той е смъртоносен. Той бива убит на покрива в опита си да избяга. На поклонението му се стичат хиляди жители на Колумбия, за да го почетат за последно. Въпреки 74-те жертви, шестотинте ранени и хилядите убити полицаи Пабло Ескобар си остава герой за населението, тъй като за тях той е известен единствено със щедростта си.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE_%D0%95%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80“.
През 1982 Ескобар е избран за заместник-представител на Камарата на Представителите на Колумбийския Конгрес, като член на Колумбийската либерална партия. През 80-те Ескобар става международно известен, докато нарко мрежата му печели слава. El Cartel de Medellin започва да контролира голяма част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската Република с кокаина, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто качество на наркотика. Продукцията на Ескобар достига много други нации, главно намиращи се около двете Америки, въпреки че има слухове, че мрежата му достига и Азия.
През кариерата си Ескобар подкупва множество правителствени чиновници, съдии и политици.
Фаталният край
В продължение на 16 месеца Ескобар е преследван от колумбийските и американските власти, притекли се на помощ. Опитва се да води преговори с президента, като изпраща писмо в което казва, че ще се предаде отново само ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, а ако ли не щял да предприеме една от най-тежките бомбени атаки, която страната е виждала. На всички вече им е омръзнало от играта на котка и мишка и в отговор казват, че единственото което ще направят е да му осигурят защита. След като доверено лице на Ескобар предава думите на президента, Пабло е ядосан и предприема бомбена атака. Тя е предвидена да избухне близо до правителството, но нещата се объркват и тя избухва пред книжарница. Загиват 24 души и 73-ма са ранени. Много от тези невинни жертви са деца. Наркобарона е много ядосан от неуспешната атака и решава да предприеме втора. След първата той започва да губи общественото уважение. Втората бомба е заложена на произволно място и там са взети 11 жертви и още 200 ранени. Пабло решава да предпази смейството си от евентуален риск и ги изпраща за Германия, Франкфурт. Колумбийските власти разбират за това и се свързван с германското посолство с молба да не допускат близките на наркобарона. В отговор на молбата, немските власти се съгласяват с Колумбия и семейството на Ескобар е върнато. По този начин властите в Колумбия се застраховат тъй като те знаят, че Ескобар няма да предприеме кой знае каква атака имайки предвид че семейството му е в опасност. С връщането на неговите близки, властите ги чакат на летището и от там ги водят в хотел в центъра. По този начин те стягат примката около врата на Ескобар. Всички от правителството били в очакване Пабло да опита да се свърже със семейството си. Във всички тези премеждия, човекът който стоял най-близо до Ескобар била сестра му Мария. Тя многократно го умолявала да престане с тази кървава битка. След като наркобарона се свързва с фамилията си, нищо неподозиращият му син казва, че журналист иска да вземе интервю от баща му. Ескобар решава, че с това интервю може отново да вдигне реномето си пред колумбийското общество. Двамата със своя син се разбират да се чуят на 2 декември в 15:00ч. През тези месеци е действала анонимна организация наречена Los Pepes, която убивала хората на Ескобар.
На 2 декември, ден след 44-ият рожден ден на наркобарона, той звъни на сина си 15мин. по рано и така те започват да отговарят на 40-тте въпроса. Ескобар говори от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи. В 15:03ч. той спира и влиза в някаква къща, продължавайки да говори със сина си по телефона. В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега ще почакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата и Ескобар дочува стъпки. Казва на сина си, че нещо ства и че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона той взема пистолета си. Телохранителят му в опита си да го защити умира. Ескобар изстрелва няколко изстрела след което скача от прозореца и се озовава на покрива като се надява да избяга, несъзнавайки че долу има още много полицаи готови да го хванат жив или мъртъв. Пабло Ескобар е прострелян 3 пъти, от които единият е в главата и той е смъртоносен. Той бива убит на покрива в опита си да избяга. На поклонението му се стичат хиляди жители на Колумбия, за да го почетат за последно. Въпреки 74-те жертви, шестотинте ранени и хилядите убити полицаи Пабло Ескобар си остава герой за населението, тъй като за тях той е известен единствено със щедростта си.Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE_%D0%95%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар