петък, 22 февруари 2008 г.

Иво Карамански-Кръстника


Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление."

Няма коментари: